Стефка Тотева

Известно е твърдението, че първите впечатления са решаващи и определящи като отношение към някого. Аз не вярвам в първите впечатления. Поне за мен те не бяха толкова значими при срещата ми с Николай Славов и неговите стихове. Аз пропуснах първите си впечатления. Доста време след това ме застигна внезапно разсеченият миг и едно стихотворение ме остави без дъх. Не знаех, че то вече е станало песен на Валди Тотев и е дало името на албума „Ветровито”:

Измити улици. Засъхнал дъжд.
Прострени дрехи. Ветровито.
В кабинката премръзнал мъж -
слушалка в шепите покрита.
Трамвайни релси. Късен звън.
Едва затихнали таксита.
Сподавен шепот. Кратък сън
през болка, в зениците скрита.
Очи в нощта. Пропуснат миг.
Задъхан вятър по следите
на някакъв прекършен вик.
И две сълзи в грима размити.
В кабината премръзнал мъж
със огънче във шепи свито.
На улицата подир дъжд -
отново сам. И ветровито.

Всеки ред от това стихотворение е късче живот, то отваря врата към читателя и деликатно, но точно и категорично определя начинът, по който Николай Славов ще ни среща с проблясващите светулки на метафорите, с променящите се състояния и настроения, всички те - с образа на самотата и болката. Нахвърляни, сякаш неподредени, някак калейдоскопични - редовете от това стихотворение въпреки всичко са част от особената хармония,в която авторът живее и диша.
Николай Славов има две издадени стихосбирки - „Отстояния” /2011/ и „Послеписи” /2014/. Сега той подготвя третата си поетична книга с работно заглавие „Дните”.
Той има дързостта да бъде себе си. Затова като перифразирам това песенно изречение, то съотнесено към него ще звучи така: „Непримиримост е моята главна вина”. И тук, може би заради моите пристрастия към руската литература ми идва едно сравнение - в стиховете на Николай Славов и в човешкото му поведение гори онзи чист пламък, който е осветявал каузата на декабристите, възпети от Пушкин. Това е поривът към свобода, доброта, романтизъм и вярност. Кауза, пределна и постижима единствено чрез живота, единствено чрез смъртта. Ще цитирам стихотворението „ПИК” (по мотиви от Димитър Арабаджиев) от „Послеписи”:

Дори когато страстите са сприхави
и неугледни дивите мечти,
и стигнат по-възторжените стихове
до пълно отрицание почти…
До глупост да звуча отявлено
и безнадеждно - като фронт и тил,
не бих продал душата си на дявола.
На друг не бих я поверил.
При мен въжето се изнизва.
И вържа ли го - ще души.
Бях с многото жени, а бяла риза
една от тях не ми уши.
Не привикнах разбрано и кротко
да живея до тук - ден за ден.
Ала знам: не печеля в живота.
Но какво той спечели от мен.

Когато чета стихове - аз съм като слепецът, ако не усетя с допира на сърцето си думите, те ще си останат на белия лист без да достигнат до мен. Когато чета стиховете на Николай Славов аз ги усещам като кората на дървото - топли и дълбоко врастнали в пръстените на времето - можеш да ги видиш и преброиш само когато дървото е отсечено. Истината за Николай Славов е в този стих, той е негово изначалие и сърце:

Душата оглушала е
от чакане
да чуе как звукът
успокояващ е
на споделените мълчания.

Искам да отбележа една негова особеност - Николай Славов държи да бъде наричан автор, а не поет. И това не е стремеж да бъде по някакъв начин интересен, различен, оригинален. Не. Това е израз на неговата непоносимост към фалша, преструвката, самозванството, изкуствеността и превзетостта. Такъв иска да бъде - приет или отхвърлен.

***
Началото и края, всеки час
не който ни е дал
ще ги отнеме.
Преди да стигнат някого от нас,
не се бави
такъв да ме приемеш.
Тогава към ръцете ти от мен
ще потекат полека
залез и зора -
да те докосват от небето
удивено
неуловимооблачни ята.
И после летен гръм да освети
графично сенките ни
в две лица.
А есенно сънливите мъгли
чертаят знака на една ръка,
която не усетил как
дошла пречистена у мене -
като пристъпя
във отмерения час,
с надежда вместо ангел
да ме вземе.

Искам да се спра и на едно друго качество и знак в творчеството на Николай Славов - желанието му да чува българския език чист, светъл, необременен от чуждици. Не възприемайте това обаче като „драсни-пални-клечица” - става въпрос не за крайност, а за категоричност. И като четете стиховете му ще усетите тази любов и уважение към езика.
Накрая ще кажа, че ако вземете споделените думи и мълчания на Николай Славов за свой спътник, няма да ви е леко. Защото истинската среща с автора и поезията му ще се случи само ако отговорите на честността с честност, на верността - с вярност, на любовта - с любов. Николай Славов - авторът. На моя отговорност ще си позволя да кажа - Николай Славов - поетът.