Вахе Армен

превод: Георги Ангелов

НА СВЕТЛИНАТА НА СВЕЩТА

Когато бях дете,
изключвах електричеството в стаята
и на светлината на свещта
на камион, натоварен с мечти,
пътешествах по въображаеми пътища.

Аз и днес изключвам електричеството в стаята
и на светлината на свещта
на камион, натоварен с мечти
пътешествам по въображаеми пътища.

Какво е тук игра,
какво - стихотворение?

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕТСКИ СЪН

За всяко счупено прозоречно стъкло
наказанието беше бой.
Само веднъж не бях наказан.
В деня, когато счупих всички стъкла в града,
от най-тъмния прозорец
ми се усмихнаха очите
на едно прекрасно момиче.
Те ме събудиха
от последния детски сън…

ПОДОЗРЕНИЕ

Жената зад прозореца гледаше
как мъжът й се отдалечава,
придружаван от дявола.
А отдалечаващият се мъж
виждаше във въображението си
жена си в обятията на дявола.
И двамата плачеха,
и двамата чуваха кикота
на дявола близо до другия.

БЕЛЕЖКА В ДЖОБА НА ВОЙНИК

Забавно, нали?
В онази игра
ние падахме
и получавахме рани.

В тази игра
ние получаваме рани
и падаме…

ОЧАРОВАНИЕ

В небето
ме пленяват две неща -
безкрайната синева
и Творецът.
Нея виждам,
макар и да знам,
че я няма.
Него не виждам,
но знам,
че съществува…

РАЗГОВОР ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА
НА ПИЕНЕТО НА ЧАЙ

Аз замълчах.
Тя се засмя, каза,
че нищо не помни.

Не помни пътищата, които е минала,
и вратите, на които е хлопала,
и чувствата, които е трябвало да изпита.

Мълчах.
Тя заплака и каза,
че все още помни

пътищата, които не е преминала,
вратите, на които не е хлопала
и чувствата, които още не е изпитала.

МИНУВАЧ

Минувачът изпусна
златна монета,
спря,
приклекна на коляно
и погали котка.
Седящото на тротоара момче
се усмихна…

В ПРЕГРЪДКИТЕ НА МАМА

Детенцето
в прегръдките на мама
погледна зимното небе
и нежно го попита:
- Слънце, там не ти ли е студено?

САМОТА

Котката ми от самота
си играе сама
в отражението на огледалото.
Аз съм още по-самотен,
но нямам желание
да се виждам.

ХЛЕБНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Днес
ще засея тази земя от хартия
със семената на любовта,
ще обера гроздовете на надеждата
и ще запаля тонира* на своята вяра,
за да сложа утре
на твоята маса
хлебно стихотворение.

————-

*тонир - тандур, глинена печка.

***
Когато беше тук,
ръцете й ухаеха на роза.
Когато си тръгна,
розата
ухае на ръцете й.

ПОСЛЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Обзе го тревога,
но остана спокоен.
Стана,
не забеляза на пода своето тяло,
не видя в огледалото невидимото,
приближи се към масата,
прочете недовършеното стихотворение
и на последната страница на тетрадката
написа: живот, ти все още си прекрасен.