ВЯТЪР

Георги Тончев

ВЯТЪР

На зеления хълм ще направя
вятърна мелница.
С нея ще смеля много кафе.
Ще дам парите си
за бели, екзотични масички.
Когато вятърът спре,
ще поканя всички.
Те ще пият и ще говорят
за проблемите на живота.
Ще говорят.
Ще говорят.

Докато на мелницата
й се завие свят
и тя се завърти.

Нейният вятър ще ги издуха,
ще остана на хълма,
ще допия кафето си
и ще започна да насипвам жито
в мелницата,
която успях да направя
сам.


ДЕБЪР

Отиват си, отиват
пътните врати
от потъмнялото дърво,
с неволни длани набраздени.

С наведена глава до тях
си ти
и стари болки, наслоени
в неутолимия копнеж
за прашни двори
и тревясал двор,
случайно цъфнал цвят.

И си далеч от празния брътвеж
във прост, отминал свят.


ТРЕТИЯТ ГАЛОП

Като вятър
червени коне галопират
в буен бяг
с полудели копита.
Накъде полетяха,
защо ли се питам,
и безкраен
погълна ги бързо Всемира.

Мои диви коне,
аз пак ви обичам,
и преди - без да мисля,
и сега - омъдрял,
и сънувам,
че в пяна потънал съм цял
и кръвта ми
след вас
по земята се стича…


МАРАНЯ

И пусти, и черни стърнища,
и спряла света синева;
и някой, напълно излишен,
върви в прегоряла трева.

След толкова много лета
с фантазии аз съм разнищен.
В зелени, студени жита
не помня от детството нищо.


ПЕПЕЛИЩА

Мен никой във дом не ме чака,
не ме посреща след далечен път.
И черните коловози на влака
до края няма да ме спрат.

Не е домът ми вече дом,
а празна, неприветна къща,
и в нея, върнал се като фантом,
смъртта на прага ме прегръща.


СБОГУВАНЕ С БАЩИНИЯ ДОМ

Колко брястове отдалече
приличат на нашия бряст.
Колко красиви и дълговечни,
но далече от нас.

Но и нашият бряст е далече,
на завоя го виждам от влака.
Младостта ни отдавна изтече,
а и вкъщи никой не чака.


ЧЕРНА ЕСЕН

Така ще си отива
всяка есен -
и с нея ти
като безпътен вятър
там,
забравен от забравените
кестени
и прокълнал се
сам.