СТИЛЪТ НА ПИСАТЕЛЯ

Петър Стъпов

Въпросът за стила на писателя е от извънредна важност. Както е необходимо авторът да има и да изразява пълнокръвно мисли, чувства и идеи, да подема интрига, да я завързва майсторски, да описва богати събития, също така е необходимо да изказва всичко това в една приемлива художествена форма.

Тя трябва да е външната красота, която ще увлече читателя и ще му позволи да следи леко, неусетно, вярно, точно и с пълно вживяване събитията в разказа.

Добрият стил трябва да отговаря на следните няколко прости, но необходими условия: да бъде ясен, точен, образен, конкретен, чист от чужди думи и без претрупана образност.

Авторът не познава ли добре материята, върху която пише, претрупва ли мисълта си с понятия, не е ли конкретен, не държи ли на чистотата и точността на езика, стилът му става тежък и неясен.

Добрият стил проличава от това - доколко читателят лесно и пълно се вживява и схваща мислите на автора, доколко слива душата си с неговата и се пренася леко в изобразявания свят.

Там, където е необходимо да се напряга мисълта, да се употребява силната воля за концентрация на вниманието, нямаме „дълбока” мисъл, а лош стил. И най-трудният въпрос може много леко да бъде изяснен от майстор-стилист.

Без съмнение, оня стил, в който се вмъкват нови и чужди думи и се проявява слабост към неясни и неточни образи, ще бъде тежък за разбиране. Някои автори като че ли нарочно имат желание да бъдат трудно разбирани, затова си служат с гръмки думи, мъгляви образи и заплетени изречения.

Така искат навярно да смаят читателя и да оставят впечатление за нещо голямо и значително, което могат да разберат само избраници…

Най-много у нас се злоупотребява с образността на стила. Счита се, че добър маниер на разказване има оня писател, който се отклонява да описва претрупано разни природни картини и състояния на времето или пък употребява без мярка прилагателни и сравнения.

Не може да се разбере, че значителното произведения има свой вътрешен стил и нерв и свой вътрешен живот на героите. Някога се считаше за необходимо почти половината от творбата на писателя да бъде изпъстрена със сантиментални описания на природни картини.

Небето, боята, въздухът, птиците, бръмбарите, реката, цветята и цялото онова разнообразие на природата трябваше непременно да бъде вмъкнато в съчинението и то с украсата на една претрупана образност на стила, която издава излишно многословие и слабост към непотребни прилагателни.

Добрият стил е прост и ясен. Не е майсторство да се претрупва речта, а да се възбуждат мисли и чувства, които откриват живия свят, що авторът е искал да изобрази. Няма велик писател, който да не си е служил с езика на народа: просто, точно, ясно, без претрупана образност.

Те лъхат от всеки ред в творчеството на Ботйов, Вазов, Йовков, Елин Пелин. Тия писатели разказват всичко така просто и ясно, че неволно читателят възкликва: „И аз бих могъл така да пиша.”

Очарованието, което излъчват народните творения, иде най-вече от техния език, в който не са познати словесни фокуси, нито мъглява фраза. Толстой намира, че трябва да се учим от езика на селянина, така прост, жив, ясен и точен.

Ето, тая простота, тая точност, яснота, конкретност, чистота откъм чуждици и архаизми, и тая сдържана образност, някои таксуват като „сухо-развлекателен стил”. Всъщност, разбрана така, тая „сухота” е едно достойнство. Тя може да се замени с още по-точното понятие: простота.

Няма нужда читателят да се рови в дебели томове и да дири правила дали даден стил е художествен. Той има едно вечно и изпитано средство да определя това - своето вътрешно чувство: дали е бил овладян от автора, слял ли се е с неговия свят, увлякъл ли се е в описваните събития или чувства и почувствал ли е или не волево насилие да дочете започнатата творба.

Има съчинения, чиято красота се крие в стила на писателя, макар събитията и идеите да са твърде шаблонни. Но не са завладявали ония творби, наситени с много идейно съдържание, откриващи богатствата на авторовата душа, но написани с лош стил, претрупана образност, чужди и непотребни думи.

С право за най-добри творби се считат написаните така просто и точно, че не е възможно да се вземе ни една дума, без да се накърни мисълта на автора.

Всяко велико нещо е просто.


в. „Литературен живот”, бр. 7, 1943 г.