ПОЕМА С АПЕТИТ

Иван Николов

1.

На един са му купили
нови сандали,
друг има дядо
с много медали,
трети
обича отбора на „Славия”,
четвърти се слави
като най-твърдоглавия,
пети
сбира монети,
шести
сбира кибрит…

Пък Андрей се гордее
с най-голям апетит!

На закуска веднъж да го видите,
милия,
хвърля в паника
цяла фамилия:
върти се край печката
баба му Кица
и вече му пържи десета мекица,
забравил, че страда от задух и нерви,
дядо му с брадва
отваря консерви,
а майка му вика:
- Адрейка, Андрейка,
сварихме ти мляко
в градинската лейка!… Татко му
с кърпа лицето си кваси:
- Нарязах един километър колбаси!…
А сестра му и брат му
развързват щастливи
два големи чувала сушени сливи…

Андрей си няма
друга никаква грижа,
ще изгълта всичко,
ще се оближе
и тогава ще каже с въздишка внезапна:
- Ех, ако имаше
още нещо да хапна!…

2.

Виж какво положение
и каква ситуация!
Звънят
в сладкарската кооперация:
- Ало, добре ли сте с асортимента,
има ли нещо готово
в момента?
Някакви торти,
някакви пасти…
Да ни помогнете,
макар отчасти!
Тука
момчето ни
е прегладняло…
Ало, говорим,
не прекъсвайте, ало!
Два тона пасти
и два тона торти,
иначе
здравето му
ще се изпорти!
И още додето
бръмчи телефона,
спират пред входа
три камиона,
трима шофьори
нахълтват:
- Здрастите!
Ето ви тортите,
ето ви пастите.

Андрей си няма
друга никаква грижа,
ще излапа всичко,
ще се оближе
и пак ще каже с въздишка внезапна:
- Ех, ако имаше
още нещо да хапна!

3.

От страх
разтрепери се майка му
цялата
и ето,
обажда се
в Млекоцентралата:

- Вие, дето по вестници
само се хвалите
със сирената си
и кашкавалите,
я ни пратете от вашата стока,
че синът у дома
поголовно ни хока.

От Млекоцентралата казаха:
- Ясно!
Товарим и пращаме…
Вкусно и прясно.
То са навсякъде нуждите остри,
но за приятели
имаме мостри.

И ето:
пристигат с бучене и свирене
още три камиона
с качета сирене,
а отподире им
в три самосвала
струпан на пити
лежи кашкавала.

Андрей си няма
друга никаква грижа,
ще изгълта всичко,
ще се оближе
и пак ще каже с въздишка внезапна:
- Ех, ако имаше
още нещо да хапна!

4.

Звъни баща му
в Агрокомплекса:
- Търсим продукти…
За гладен човек са!
Помощ очакваме неоценима…
Какво ни трябва ли?
Каквото има!

Трогнат
от горното бащино слово,
Агрокомплексът
отвръща:
- Готово!
Вдигаме
хора и механизация,
хвърляме
в обща мобилизация
всички младежи и ветерани:
гладният
трябва
да се нахрани!

И трийсет бригади
три денонощия
берат зеленчуци,
трупат овощия:
за да се чувства момчето
отлично,
трябва да хапне
по-калорично!

Сбират вагони
от близките гари,
тежкотонажен влак се товари.
Телеграфът предава:
- Да спрат експресите!
Знам какво правя…
Защо ми се месите?
Затворихме пътя
по важни причини:
возим
калории и витамини!

Тичат и скачат
децата в квартала:
- Ах, каква композиция
се е задала!
Ах, какво уважение:
да спре у дома ти
цял влак със праскови,
боб
и домати!…

Андрей си няма
друга никаква грижа,
ще изгълта всичко,
ще се оближе
и пак ще каже с въздишка внезапна:
- Ех, ако имаше
още нещо да хапна!

5.

И тъй,
разширява се неразборията…
Звънят
в Министерството на търговията:

- Ало,
изядохме всичко възможно
и положението
става тревожно,
молим,
разгледайте срочно въпроса
за повишаване
процента на вноса!

От Министерството на търговията,
макар и затънали в грижи
до шията,
свикват експерти и специалисти,
сядат с писалки
над купища листи,
смятат, пресмятат
и още в момента
влизат в радиовръзка с шестте континента.

Отзовават се първи
Европа и Азия.
- Момче да гладува?
Какво безобразие!
Срочно приемаме
ваште заявки,
пращаме
риба, ориз и подправки.

Обажда се Африка:
- Съчувствам дълбоко,
мобилизирам
Алжир и Мароко,
сбирам
колона
от две хиляди слона
и пращаме
всички фурми и банани,
които през тоя сезон са набрани.

Отговаря Америка:
- Правя усилия…
Пращам
захар - от Куба,
кафе - от Бразилия.

Откликва Австралия:
- Аз съм далече,
но каквото можахме е сторено вече
и отправяме с кораб
през морския хаос
петстотин хиляди
яйца от щраус.

Антарктида отвръща:
- Явяват се пречки,
но използвам за докери белите мечки
и вече товарим
полярната флота
с маста и месото
на сто кашалота.

Дошъл е момента,
отприщва се бента
и потичат товари
от шест континента.
Сдружават се
всички съседски семейства -
кой с каквото може
е решил да съдейства.

И ето:
Застанал отвън пред вратата,
Андрей
си отваря широко устата.
Фурми и банани
не е ял от лани,
лап! -
и няма фурми и банани.
Додето попита
за още доставки,
изчезнаха
риба, ориз и подправки.
Сетне погълна
без много усилия
захар -от Куба,
кафе - от Бразилия.
Глътна с охота
полярната флота
с маста и месото
на сто кашалота…

И пак му остана
място в корема,
та глътна
и автора на тази поема!