Петко Здравелин

Петко Здравелин (псевдоним на Петко Михайлов Здравков), български писател, сценарист и юрист, е роден на 24.05.1908 г. във Видин. Баща му е разстрелян след разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. Завършва гимназия в родния си град (1928) и право в Софийския университет (1932). По време на следването си работи като печатарски работник, става член на Независимите работнически професионални профсъюзи, а по-късно (1930) - член на легалната РП. Членува в БОНСС. За участие в работнически стачки, студентски демонстрации, разпространение на партийни печатни нелегални издания и позиви е арестуван няколко пъти. Съдебен изпълнител, младши съдия и адвокат във Видин. Защитава безплатно комунисти-политзатворници. След 09.09.1944 г. е отговорен секретар на Околийския комитет на ОФ и е член на Пленума на Градския комитет на БКП. Директор при Българска кинематография (1947-1950), прокурор в Главна прокуратура на НРБ (1951-1962), сътрудник в Националния съвет на ОФ (до 1965). От 1966 г. до 1977 г. е на отговорна работа в Министерството на правосъдието. Член на БКП. С литературна дейност се занимава от ученическите си години. Първата му стихосбирка „Есен” е конфискувана от полицията. Автор на стихове, драми, разкази, есета, очерци, статии, произведения за деца. Сценарист на игралните филми „Дългият път на цигарата” (1949), „Авантаж” (1977) (създаден по негова книга „Един прокурор разказва”, сценарий Р. Чанев и Г. Дюлгеров), „Човек на паважа” (1987). Съчинения: „Вихри” (стихове, 1932), „Моите приятели” (разкази, 1938), „Това стана на улицата” (драма в 4 действия, 1940), „Клепалото бие” (битова драма в 3 д., 1941), „Из епохата на Априлското въстание” (1941), „Детската престъпност и борбата с нея” (1958), „Незабравимо детство” (роман, 1959), „Възпитанието - основно средство за борбата с противообществените прояви на маловръстните” (1961), „Безнадзорните” (1963), „Киното и възпитанието” (1963), „Радостта в семейството” (1964), „Осиротели деца” (1965), „В крак с живота” (очерци, 1966), „За детската съдба” (1967), „Противообществени прояви на маловръстните” (1967), „Страници от едно наказателно дело” (1968), „Един прокурор разказва” (1969), „Маловръстните от улицата” (1977), „Правното възпитание и борбата с пиянството” (1978), „Гражданинът, обществото и законът” (1979), „Изповеди на стария прокурор” (1980), „Необикновената повест на един съдия” (документална повест, 1982), „Писма от запустялата къща” (1983), „Студентски хроники” (документална повест, 1986). Умира през 1983 г.


Публикации:


Публицистика:

НАРОДНОСТНОТО В ЛИТЕРАТУРАТА/ брой 75 юли 2015