НОЩИ
превод: Божидар Божилов
НОЩИ
Как ще забравиш тази нощ?
Всички мракове слязоха - глутници вълци.
И зави ужасът на смъртта.
Казаха:
„Може да се стъписат
и на бездната титаните несломими…”.
Но се спуснаха даже звездите,
за да окичат главите на нашите деца.
Сенки прозрачни на черния фон на зората,
сенки на герои.
А след тях сенки, от тъмата по-тъмни,
които води смъртта.
Плющят думите, разкъсват мъртвото мълчание…
Мълчанието в часа, преди да завият северните ветрове.
Сричките се сливат в имена
и светлите сенки се люшват.
Смъртта се уплаши сама да зове свойте жертви,
затова тя доведе смъртта със себе си.
Гробовете на нашите деца са открити.
Животът изтръгна с ридание
къс от вечността на сърцето си,
повери им хоругвата своя.
Грабна я соколът, в небесата високо я вдигна,
отнесе я там, где блестят храмовете на простата жертва…
Разкриха се небесата като зрял нар новогодишен
и всички звезди се разпръснаха на Безсмъртието по прага.
Ний увиснахме по прозорците с пръчки железни,
крилете на душите си разкрили,
ослепени от блясъка на Свободата…
Протегнахме длани в екстаз, за да сбереме звездите й,
които се пръснаха покрай децата ни.
Какви вихрушка от пламъци и мисли
в плодоносните мигове!
В огъня ще изгоря надеждите стари.
Може би живота умира, разкъсан на части,
или гневен, изхвръква из пепелта, недокоснат.
Има хоро, което се играе само от пламъци,
само от Титаните на борбата.
Хоро с мелодия, сътворена от трясъка,
когато момите ни падаха на Залонгос във бездната.
Без сълзи приветствувахме ний свободата,
изхвръкнала над момите убити.
О, пламък, пръв между пламъци.
О, стена, братска целувка на сърце,
от пламък обхванато.
Една искра по лицето минава,
пронизва до дъно сърцето,
завърта
във огнен танц спомените стари,
раздухва свещената жар на омразата -
„НЕ ЩЕ ДА ЗАБРАВИМ НИЙ НИКОГА, НИКОГА!”
ЕПИГРАМА
Зората възвести деня над теб, родино скъпа.
Да тръгва в своя път нощта! Зората е царица,
а слънцето на ФЕВРУАРИ - цар в лъчи окъпан!
Прегърна се то с младежта, тъй както им прилича,
и към върха се носят те, летят подобно птици,
работник млад с козарче мрат под ямурлук одърпан.
А на върха ехти хоро, светкавица пробягва,
бляскавоока Свобода щастлива им помага.
