СЪН

Светлана Йонкова

СЪН

Сън сънува дървото разлистено,
че от ябълки райски тежи.
… Може би не живея наистина,
а сънувам и вярвам в лъжи.
Ала нещо в кръвта ми залисана
ме зове и крещи до възбог!
Може би и смъртта е измислена,
щом е мисъл самият живот.


МИСТИЧНО

Кой е вързал небесната люлка
в двор, където живеят палачи?
Като струна на тънка цигулка
Бог живее на кръста и плаче.
И не плаче убиецът само.
Занаята си върши отлично.
В тежък миг Бог подава му рамо -
любовта е изкуство мистично…


ИНСТИНКТИВНО

            Станете като дечицата, инак никак
            няма да влезете в царството небесно.
                                из Евангелието на Матея

Небето нощем щедро е извезано,
ала една звезда полита ниско.
Нахапан сякаш, на луната резенът
напомня, че смъртта е много близко.
Животът, пълен с нежности и грубости,
те е предал, но ти не го предаваш…
Страхуваш ли се от смъртта? Страхувай се.
Ала по детски. Без да размишляваш.


ВДОВИЦАТА

                               На А. Б.

Той спи, затрупан от цветя и свещи.
И сънищата му из рая скитат…
А тя се моли да й каже нещо,
да мръдне с пръст, дори да се развика!
Той е щастлив, но всички го оплакват.
А тя е жива, но й се умира…
И гробът, сякаш е семейна ракла,
с едното тяло - две души прибира.


СЪЛЗА

Небето е око, което плаче…
Тревата пред сълзите коленичи.
Зеленината тихо блесва в здрача
като гръдта сред дрипи на момиче.
И дяволчета ангелски намигат -
на страстите човешки познавачи!
Ала за щастието недостига
една сълза в окото на палача…


МАМА

Тя не беше светица, а хубава грешница
с ореола на моята детска любов.
Аз мечтаех да ходим за гъби и лешници
и за песни и приказки чудни на лов.
Тя светулки ми хващаше - те засияваха
над невинното детство, узряло за грях!
Бяхме волни, а после петлите пропяваха…
Затова днес за мама така ме е страх.


НОСТАЛГИЯ

Няма вече елени и вити шейни…
Де се дянаха моите мили джуджета?
Електронна мелодия дръзко звъни,
ала аз чувам песен, дошла от небето.
Тихо сяда до мене свети Николай
и без чаша в душата ми вино налива!
И долита от дворчето радостен лай -
някой иде на гости… или си отива.


ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ

Каква гора! Каква фъртуна!
А после - бяла тишина…
Снежинка черна ме целуна
под миглите от светлина…
И заискряха всички храсти,
и аз самата заискрях…
Пътеката пред мен порасна
след бурята, която бях.