СПОМЕНИ
СПОМЕНИ
Като Херос препускам в нощта
и копитата чаткат на коня.
Някой пали във здрача искра
и дарява ми кръст и икона.
Трополи във безлунния мрак
конски бяг. Аз летя сред олтари.
И пречистена нося се пак
над красивата моя България,
дето храбър балкански юнак
вие лозови млади ластари,
а животът е вирнал калпак…
Там, където смълчани догарят
нажежените пламъци в мен
и немирни отново прииждат,
като мълнии в летния ден,
за да мога добре да ги виждам.
Чувства… Спомени… Страст и любов…
Младостта - птица в мен отлетяла.
И вървя, вървя аз с благослов,
част от себе си вече раздала.
ПЪТУВАНЕ
Годините се взират във очите ми
и чувам в тропот техните копита.
Надменни, невъзкръснали, неписани,
сродяват ме навярно с Афродита.
Пътувам аз под падащи води.
Подковите звънтят на коня алест.
Към миналото водят ме следи
в непламналия още чуден залез.
ПАК
Пак вървя към изминало време.
Пак се моля на облак и дъжд,
да отмият и срам, и проблеми,
да зарея в мъглите надлъж.
Пада сляпо притворство в пороя.
Прокънтя закъснял благослов.
Сякаш Парис дошъл е от Троя,
за да имам в живота любов.
ЗА ДА ПРОСТЯ
Пресичат ме безсънни часове,
горящи още в огъня на здрача.
Припряна ласка нощем ме зове
от блясъка под твоите клепачи.
Зората будна - житно зърно - грей.
Аз спирам и замирам, за да слушам
нестихващите песни на Загрей.
И мирисът на сочни диви круши
се носи сред могили и треви.
Вървят след мен блажени ветровете.
Земята моя нека ми прости,
да мога да простя на боговете.
ОСЪДЕНИ
На Радко Радков
Стародавни синеви забулени.
Звезден пламък в кръстена вода.
Вярваш ли, че с тебе сме осъдени,
някога, и аз не знам кога,
да прогоним зрака със копита,
да изцвили злото без следа?!
Полудява младата ми свита.
Валят се трапези и блюда…
Валят се видения разбудени,
ширват се нетрайни зарева,
а пък ние с тебе сме осъдени…
Плъзват сенки в стъпкана трева…
БОГИНИТЕ НА ДЪРЗОСТТА
Дрънчат във сумрака подкови.
Във вените гори страстта.
Бездънен вятър славослови
богините на дързостта.
Помръква времето оттатък
във бледосива живопис.
Постой! Постой, животе кратък!
Бъди под слънчевата вис!
Сънувай приказни химери
и не догаряй във смъртта!
Под камъка ще те намерят
богините на дързостта!
ПЛАМЪКЪТ НА ОГНИЩЕТО
Родино моя, жива си във мен,
оформена от облика на нищото.
Заражда се дохождащият ден
със палещия пламък във огнището.
Със свещите пред стария олтар,
със равните двугласия на исото,
с децата ми - велик божествен дар,
със здравеца, със кръста и със расото,
със костите на моите предци,
почиващи в прегръдката ти свята,
с отслужени вечерни на отци
във черквите и в храма на земята -
пребъдваш ти. Чрез хиляди неща
усещам как изпълваш същността ми.
До гроба скъп на свидния баща,
когато в миг небето ме прикани,
и аз ще легна, търсейки покой
на майка ми край светлата могила.
Звездите от далечния безброй
отново ще ми дават мощ и сила
на Панега чрез струйните води.
И аз ще бъда мъдра и сърдечна.
От пръст и пепел пак ме възроди -
спасена и пречистена, и вечна.
Българийо, безсмъртна си във мен,
изваяна от облика на нищото.
Заражда се дохождащият ден
със слънчевия огън във огнището.
