СМЪРТТА НА ДИМИТЪР ДУШАНОВ

На 15-й август текущий се помина в Пловдив твърде познатия книжовник и учител г. Димитър Душанов, който е един от малцината по-стари народни учители по народното ни възраждане. Погребението се извърши при стечение на много граждани. В църквата беше държана реч от стария труженик г. Ив. Найденов, а на гробищата - от учителя при Държавната Девическа гимназия г. А. Гяуров.

От биографията му (поместена в кн. 4, год. 5 на „Светлина”) знаем, че покойният Душанов е учителствувал 10 години в Казанлък и други десет - в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево и Пловдив. Както преди освобождението ни, тъй и подир него, покойният Душанов е работил неуморно за народното ни възраждане и неговото име ще бъде записано в числото на заслужилите ни труженици.

Вън от учителската си деятелност е набавил на българската книжнина 25 различни трудове - оригинални и преводни, независимо от поместените му статии във вестниците: „ „Цариградски Вестник”, „България”, „Македония”, „Право”, „Турция”, „Век”, „Ден”, и в периодическите списания: „Читалище”, „Бълг. Илюстрация”, „Училищен Дневник”, „Българска Сбирка”, „Дело”, „Библиотека” и „Светлина”.

От 1894 г. Душанов беше в пенсия и през всичкото това време продължаваше да работи по книжовното поле, а особено беше се предал да сдобие книжнината ни с някои преводи на по-избраните класически произведения на старогръцката писменост.

—————————–

сп. „Илюстрация светлина”, г. 12, кн. 8-9, август и септември 1904 г.

—————————–

Заглавието е от редакцията. б. ред.