НЕОТСТЪПНО

Зинаида Гипиус

превод: Тихомир Йорданов

НЕОТСТЪПНО

Все до вратата ще стоя.
Какво, че дълга нощ е, вятър злобен?
Ще блъскам, без да се боя,
че мога тук да се загробя.
Аз няма да отстъпя нито миг.
Додето ми отвориш, все ще чукам.
Върни обичната ми - с вик
те моля аз, върни ми я ти тука.
Върни ми я с живота нов,
под бащината стряха въведи я
и своя свят пречистващ благослов
простри на моята Русия.

На мене, твърдоглавия твой роб,
отново да я види дай, веднага!
Вратата отвори, като от гроб
от бащиния дом не ще избягам.
Ще удрям по заключени брави.
Неугасим у мен е този огън.
Заричам те - не се бави!
Да чакам повече - не мога!

1925

—————————–

НЕОТСТУПНОЕ

Я от дверей не отойду.
Пусть длится ночь, пусть злится ветер.
Стучу, пока не упаду.
Стучу, пока Ты не ответишь.
Не отступлю, не отступлю,
Стучу, зову Тебя без страха:
Отдай мне ту, кого люблю,
Восстанови ее из праха!
Верни ее под отчий кров,
Пускай виновна - отпусти ей!
Твой очистительный покров
Простри над грешною Россией!

И мне, упрямому рабу,
Увидеть дай ее, живую…
Открой!
Пока она в гробу,
От двери Отчей не уйду я.
Неугасим огонь души,
Стучу - дрожат дверные петли,
Зову Тебя - о, поспеши!
Кричу к Тебе - о, не замедли!

Ноябрь 1925, Villa Alba