ТЕАТЪР
превод: Божидар Божилов
ТЕАТЪР
Не зная как да ти го кажа, но улицата снощи вечер
ми заприлича на театър под небосвода пепеляв;
една огромна странна сцена аз гледах сякаш отдалече
с артисти - нереални сенки - под трепкащата светлина.
И къщите, и дворовете, и клоните на дървесата
приличаха на овехтели декори от изтъркан плат.
Артистите в пиеса странна се движеха сред здрачината
и чувах техните ридания и смеховете как летят.
Явяваха се те на сцената и пак изчезваха наскоро -
тъй представлението беше красиво, но съвсем невесело,
догде на края, боже мой, над сенките и над декора
нощта не спусна най-безшумно на тъмнината си завесата.
ВЕЧЕР НА СЕЛО
Безкрайно син, безкрайно ясен, докрай успокоен и тих,
кристален от зори дори до вечерните сенки бледи,
денят и месеца измил бе - той в чисто злато да блести,
в небето нощно да се носи, без сън в далечното загледан.
В божествените планини се ширеше спокойно здрача,
събраха своите стада и кошерите от полята
и дребничките полски птички не пеят вече и не скачат
над уличките, над дворовете с асми бди тъмнината.
Заглъхват шумовете весели, полека-лека тихо става,
щурци единствено скрибуцат, откъм лозята иде смях
на радостни девойки, те с безгрижен ход се появяват,
по витите пътеки бели повдигат облачета прах.
О, нека в тоя миг, когато ме грабне вечна тъмнина,
да не шумят листа и клони, изсъхнали от ветровете,
душата ми да се не люшка под хладни небеса сама,
да не нашепват „лека нощ” клонаците в часа ми сетен.
Тъй искам вечерта, когато във вечен мрак ще ме обвие,
да бъде мирна като тази пречистена и свята вечер,
за мрака да забравят даже щурците в тъмните треви,
за светлина да пеят в мрака, за светлия й огън вечен.
Тъй искам смътните ми спомени да преминават в тоя час
подобно селските моми, завръщащи се от лозята,
под старата маслина легнал, да слушам веселия глас
на празненството на живота и да изчезна в тишината…
