Стоян Етърски

УТРО

Виж: преде просторът прежда -
златни-сребърни лъчи -
и безбрежен, се оглежда
във младежките очи.

Сякаш е просторът жива
ясносиня живина,
нежна, ласкава, красива,
сладък дъх и ведрина.

Свежест капе над полята.
Вятърът в нивата спи.
Някой шушне във листата
на крайпътните липи.

Клопотарен звън долита.
Влюбен гълъб гука. Ек
от подгонени копита.
Глас на звяр и на човек…

А е тихо, тихо, тихо.
А сънуваш сякаш сън,
в който всичко се усмихва,
в който всеки звук е звън.

1946

АКВАРЕЛ

Цяла нощ се кани,
цяла нощ валя,
от балкани до балкани
бялна, побеля.

Къщите под гугли бели
сгушени димят,
спят под губери дебели
нивите, лесът.

И сред тая заблестяла
бяла тишина
с весел бяг е полетяла
пълната шейна.

Друсат сребърни звънчета
буйните коне,
плуват храсти и дръвчета
в снежно ширине.