Стоян Етърски
Стоян Етърски (псевдоним на Стоян Василев Стефанов), български писател, сценарист и преводач, е роден на 26.09.1923 г. в град Елена. Завършва гимназия в Търново (1944) и българска филология в Софийския университет (1951). Библиотекар в Народната библиотека (1947-1948). Участва в строителството на Димитровград и язовир „Александър Стамболийски”. Работи като сценарист в Българска кинематография (1952-1973) и в Радио София (1973-1978). Член на БЗНС. За пръв път печата стихове през 1947 г. във в. „Стожер”. Сътрудничи със стихове на в. „Народна култура”, „Работническо дело”, „Литературен фронт”, „Отечествен фронт”, „Народна младеж”, „Труд”, „Вечерни новини”, „Транспортен глас”, „Пулс”, на сп. „Наша родина”, „Българо-съветска дружба”, „Септември”, „Жената днес”, „Славяни” и др. Пише за възрастни и деца. Автор на киносценариите на „Гигант край Дунава” (1971), „Песни от България” (1972), „Човекът със 120 гласа” (1972), „Свръхвисоко напрежение” (1978), радиопиеси - „Коронният номер” (1974), радиокомпозиции, текстове за песни, публицистика. Превежда „Времената са такива”, драма от Й. Юрандот, „От едно до десет” и „Приказки за цифрите” от С. Маршак, „Среща с орела”, поема от С. Вургун, стихотворения от френски и съветски автори. Псевдоними: Ян Холярин-Етърски, Ст. Е. Ленски, Сашка Янкова, Р. Майорова, С. Василев, Зв. Несторов, Ст. Стефанов, Ангелари Яворов. Автор на книгите: „Великден” (поема, 1954), „Случка в гората” (поема-приказка, 1956, 1959), „В ония дни” (стихове, 1958), „Мърморан и Мърморанка” (поема за деца, 1964), „България” (поема, 1966), „Златна българска земя” (стихотворения и поеми, 1967), „Войводата” (поема, 1977), „Я, па тая буква Я” (за деца, 1987) и др. Умира на 30.04.1993 г.
Публикации:
Поезия:
Литература за деца:
