Ана Карима

Ана Карима (псевдоним на Ана Тодорова Велкова), българска писателка и общественичка, е родена през 1871 г. в град Бердянск, Украйна, в семейството на Тодор Велков - изселник от Шумен, доброволец в Кримската война, войвода на чета през 1875 г., участник в Руско-турската освободителна война. Майка й е украинка, последвала съпруга си след Освобождението в Шумен, където той става околийски началник. Учи в Шумен, Варна, София, където завършва девическата гимназия. Учителства в Шумен, Плевен, Одрин. Открива в София първото у нас женско търговско училище (1916). Основателка е на много женски дружества, създава няколко благотворителни дружества и сиропиталища. Една от основателките и първа председателка на създадения през 1901 г. Български женски съюз с печатен орган в. „Женски глас”, и на т. нар. съюз на напредничавите жени „Равноправие” (1908) с едноименния си печатен орган. Самарянка на фронта по време на Балканската война. След атентата в църквата „Света Неделя” емигрира отначало във Франция, после в СССР (1926). Завръща се в България (1928). Превежда и издава „Палачите” на Анри Барбюс (1873-1935) през 1928 г. Първи разказ „Обикновена история” - в социалистическото списание „Ден” (1891). Редактира сп. „Почивка” (1892-1895), в. „Женски глас” (1899), сп. „Нова струя”, в. „Равноправие” (1908), в. „Българка” (1917), в. „Повик” (1930) и др. Авторка на драмите: „Подхлъзна се” (1901), „Пробуждане” (1903), „Загубен живот” (1907), „Над зида” (1912), „Зла свекърва” (1930), „Курбан” (1930), „Отритната” (1930), „По-силният” (1930), „Поп Богомил” (1930), „Яна войвода” (1930), „За свобода” (1931), „Убийца” (1933), „Към щастие” (1936), „Облог” (1939), „Янин извор” (1939), „Безутешната женичка” (1939), „Жертва” (1940), „Лотарията крива” (1940), „Панагюрската дева” (1940), „Патилата на запасния Иван” (1940) и др.; разкази - „Разкази. т. І” (1906), „Разкази на народни мотиви” (1917, ІІ изд. - 1929), „Разкази” (1939), „Сантиментални разкази” (1939), „Янин извор. Разказ по народна песен” (1941); повести, сред които „Под натиска на живота” (1901), „За свободата” (1908), романите „Чистата любов” (1928, 1931), „Голгота” (1933), „Ирина” (1935), „Мъртво сърце” (1940), „Разкаяние” (1941), на „В днешна Русия” (публицистика, 1928), „Чудесата на Евгения Марс” (брошура, 1938), „Към просвета и култура. Спомени” (1943), на пиески за деца и др. Използва и псевдонимите Вега, Мамин, А. Самуров. Член на Съюза на българските писатели. Побългарява украински драми. Редактира първото българско издание на съчиненията на А. П. Чехов. Съпруга на политика Янко Сакъзов (женят се през 1888, по-късно се разделят), майка на доцент Иван Сакъзов - стопански историк. Умира на 06.03.1949 г. в София.


Публикации:


Проза:

РАЗДЯЛА/ брой 74 юни 2015