АТИНА

Маркос Циримокос

превод: Теодора Стайкова

АТИНА

Море и острови, и хълмове в полето,
на красотата крепост. Колко векове
прекрасната Атина чудно свети!
През януари още слънцето зове
тук пролетния злак, мъглите гони…
В море от светлина зеленото поле
богато украсяват маслиновите клони
и скитниче платно нехайно люшка бриза.
Една незнайна сладост в мен ведра радост рони,
забравям оня червей, гърдите ми загризал,
и стават рими звучни, и стават ритъм само
в мен всички твои къщи и уличките близки,
и сухата трева, и всеки твой стар камък.


ПЪРВА ЧАША

Първа чаша! Ще налея
за любимата да звънне!
Втора чаша! Пак за нея
с руйно вино ще напълня…
За любимата! До дъно.

Нова чаша. Трета тя е!
Нея кой ли я наля?
Не обаждам за коя е!…
- Лодка ще стъкмя - стрела
с петдесет и две гребла!


ИСТИНА

Смокините - смокини ти наричай
и корабът е кораб - разбери.
Тогава ще познаеш вярно всичко…
Очи в очи във себе си се взри.
Създай си сам света от опит личен
и всеки ъгъл на ума си провери.
Не бързай да признаваш и отричаш -
което си изстрадал, него знаеш ти.
Тогава страстите в душата ще приличат
на рибата, която в мрежата блести;
и тях Изкуството - едничка истина - удавя,
от подсъзнателните тъмни дълбини
изважда ги и приказки създава.


ВОЕННА МУЗИКА

Години вече ний предъвкваме отпадък
от Западна храна, за нас корава.
Умът ни щом съвсем не е пропаднал,
от нея още дълго гладен ще остава.

На чуждото днес всичко подражава
и затова наместо припев наш
военна музика в Атина изпълнява
на Фюрера натруфения марш.