КОЛИБА, БРУЛЕНА ОТ ВЯТЪРА
превод: Теодора Стайкова
КОЛИБА, БРУЛЕНА ОТ ВЯТЪРА
Колиба, брулена от вятъра, какво не казва
дима над теб в часа, когато слънцето залязва.
Забравена, самотна си, със пустош оградена,
от мъката си тайна оставаш тук пленена.
Съдбата да отмине край вратата ти избърза
и пълната престилка със богатства не развърза,
защото не разбра как може да си бедна,
щом нямаш стол дори къде Скръбта да седне.
ВРЕД ПУСТО…
Вред пусто. Нищо живо няма
с душа душа да привлече.
На уличката малка само
чешмата бавно си тече.
Но бялата къщурка стряха
е свела над щастлив покой
и хвърля малка сянка плаха
във пладнешкия тежък зной.