КОЛИБА, БРУЛЕНА ОТ ВЯТЪРА

Алекос Фотиадис

превод: Теодора Стайкова

КОЛИБА, БРУЛЕНА ОТ ВЯТЪРА

Колиба, брулена от вятъра, какво не казва
дима над теб в часа, когато слънцето залязва.
Забравена, самотна си, със пустош оградена,
от мъката си тайна оставаш тук пленена.

Съдбата да отмине край вратата ти избърза
и пълната престилка със богатства не развърза,
защото не разбра как може да си бедна,
щом нямаш стол дори къде Скръбта да седне.


ВРЕД ПУСТО…

Вред пусто. Нищо живо няма
с душа душа да привлече.
На уличката малка само
чешмата бавно си тече.

Но бялата къщурка стряха
е свела над щастлив покой
и хвърля малка сянка плаха
във пладнешкия тежък зной.