ЗА ПАМЕТНИКА НА ЦАР САМУИЛ И ОЩЕ НЕЩО

Веселин  Стоянов

Решиха управниците на България да издигнат паметник на български цар. Добра идея, която за разлика от много други, бе осъществена. За съжаление, подобно на много други, тя бе веднага омърсена, типично по нашенски. Колегиалната завист не е само български патент, тя е позната по цял свят. У нас тя се изявява по най-неприемлив начин и говори зле за авторите си.

Критиките по отношение на художественото изпълнение на паметника се концентрираха главно върху светещите нощем очи на царя. Да ги има, или да ги няма. Знаещи и незнаещи, разбиращи и неразбиращи заливаха медиите със своите виждания, а често ръководени от желанието да обругаят сътвореното. Критични бележки винаги може да има, но очакваме те да бъдат направени аргументирано, добронамерено, възпитано.

За съжаление, в годините на т.нар.демокрация, срещу паметниците се води истинска война. Всяка партия, която дойде на власт, уважава паметници, които са свързани с нейната история и нейните герои, при идването на нови управляващи тенденцията се повтаря, пише се друга история и се величаят други герои.

Недостойни са проявите на гавра с паметниците на наши национални герои като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и редица други, които говорят за неуважение към родината и нейните достойни синове, за лошо патриотично и общо възпитание, за което основна вина носят българското училище и семейство.

Жалко, че опитите и действията в това отношение се диктуват от най-високо управленско място. Издаваните учебници са пропити от антибългарски дух, диктуван на ръководните фактори на чужди сили, на които ние слугуваме. Тон дава Росен Плевнелиев, и. д. президент на България, за срам на страната ни.

При откриването на паметника на цар Самуил той отново изчете от листчетата си позната ни любима негова тема: „Още се строяли паметници на комунистическия лидер, който за малко да подари българската държавност като 16-та република”.

Очевидна е липсата на елементарна култура на изразяването. „Още се строяли…”, „…да подари българската д-ъ-р-ж-а-в-н-о-с-т като 16-та република”. С такива изразни средства и така конструирано изречение Плевнелиев не би издържал матура по български език за 8-ми клас.

Плевнелиев предлага да празнуваме заедно с нашите братя от Македония годишнината на цар Самуил. Много станаха нашите братя. 45 години имахме брат в СССР, сега имаме брат в САЩ, в НАТО, в ЕС, в Македония и т.н. За съжаление, братът от Скопие Груевски не се отзова на поканата и не дойде на откриването на паметника.

Известно ни е, че Плевнелиев няма елементарни географски и исторически познания. Демонстрирал е неведнъж тяхната липса, затова, когато прави такива предложение е добре преди тяхното публично оповестяване да се съветва със специалисти по история.

В присъствието на руския посланик в България Юрий Исаков, Плевнелиев изрази възмущението си от липсата на паметници на родните владетели, а в същото време сме имали паметник на Съветската армия и на руския император!

Плевнелиев би трябвало да знае, че когато слугуваме на чужди господари, не може да имаме паметници на родните владетели. Въпросът с паметника на Съветската армия и на руския император е доста по-сложен и и.д. президент не би трябвало да се изявява по този елементарен начин.

Известно е, че той произхожда от комунистическо семейство, баща член на БКП, завеждащ отдел в Окръжния комитет на БКП в Благоевград, майка също член на БКП, учител, партиен секретар на училището. Самият Плевнелиев активен комсомолец, член на БКП, възхвалявал е всичко съветско и комунистическо, а сега изведнъж става върл техен враг! Превод от руски: какъвто ти беше, такъв си и остана! Поклонник на максимата, че интересът клати феса.

Човек, който изпълнява длъжността на президент може да има някакви лични чувства и политически предпочитания, но няма право да ги разгласява по повод и без повод. Плевнелиев би трябвало да знае, че в документите от Втората световна война за освободители на европейските народи от Хитлерова Германия са признати СССР, САЩ, Великобритания, Франция. Те си разделиха победена Германия на 4 части, по същия принцип разделиха и Берлин. Москва изтегли войските си след т.нар. Промяна, но американските окупационни войски - 46 хиляди на брой - и до днес са в Германия и
Вашингтон няма намерение да ги изтегля.

От това следва, че окупатор можем да наричаме този, който има свои бази по цял свят и държи в робско подчинение страните, приютили американски войски, а не държавата, прибрала се в националните си граници. По този казус спор не може да има.

Спекулира се със случая Крим. Един алкохолик, генерален секретар на КПСС, родом от Украйна, реши да „подари” на родния си край руския Крим. Никой не реагира. Сега леят сълзи по „анексирания” Крим. Говорят за международно право, но забравят, че същите тези „приятели” на Украйна първи нарушиха това право, като близо 3 месеца жестоко бомбардираха Югославия, за да „анексират” Косово. Крим се в-ъ-р-н-а към Русия чрез избори, а Косово беше о-т-к-ъ-с-н-а-т-о от Югославия с помощта на американските бомби с обеднен уран.

Плевнелиев протестира и срещу паметника на Цар Освободител, издигнат точно срещу сградата на Народното събрание. Той изглежда не знае, че този цар е бил държавният глава на Русия, той е обявил война на Турция и пак той е отдал заповед до руските войски да освободят православните българи от османско робство. Ако тези факти не са му известни, нека почерпи информация по въпроса от някой учебник по история за основното училище.

У нас наблюдаваме дележ на обществото на - фили и - фоби. Дележът е не само сред обикновените хора, но и сред журналисти, медии, политици, държавници. Такова разделение е типично за хора с ниска култура и интелект. Ако някои от тях заемат високи постове в държавното управление, стават много опасни. Затова би било много добре, те сами да си отидат и да се заемат с домашна работа под ръководството на нежната си половинка. Ако нямат сили да го направят, трябва здравите сили в обществото да им помогнат.

Иначе държавата ни е обречена на гибел.

***
Из записките на член на Политбюро на ЦК на БКП:

„Разказа ни (Тодор Живков - б.р.), без да го питаме, какво му е рекъл Хрушчов, когато при посещението му в България седнали под крушата в една нива, на сянка. И двамата сами, по-далеч и от охранителите им. Тодор Живков му заявил за готовността ни да се обвържем със Съюза всестранно (още преди да дойде Хрушчов на власт, Тодор Живков заявил, че не споделя идеята на Димитров за Славянски съветски съюз, критикувана от „Правда”, значи от Сталин).
Хрушчов му заявил, че не му трябвало да се обвързва със съюза като ръководител на съветска република. „Сега си главен, а после кой знае какво. И най-важното - вашите колхози са по-добри от нашите… Пък и тези златни пясъци, сред които сега се пекат само гущери и змии, защо не ги използвате?”, цитираше Тодор Живков гостенина, но сега със свои акценти върху казаното от него…
Подхвърли нещо за Хрушчов, хем шеговито, хем в негова защита…

Още от архива на Политбюро на ЦК на БКП:

„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.
Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях.