СТИХОВЕ

Димитър Великсин

Из „Стари истини под нова форма”

*
Закон без изключение,
причина без явление,
тъмница, робство без ускок,
поет, владетел без порок,
грък нефантаксан, вълк засмят
видял ли й някой на този свят?

*
Който не знай кога тряба
да мълчи и да не спори,
той и не знай, съща жаба,
кога й нуждно да говори.

*
Патката гълчи,
но на низко търча,
орелът мълчи,
а високо хвърча.

*
Каквато си е шайката,
таквиз са и платната;
каквато си е майката,
такваз и дъщерята.

*
Човек, що с малки работи много се занимава,
той за големите въобще малко способен става.

*
Пиянството, играта и красните жени
на тикви преобръщат най-добрите глави.

*
Духът е всякога почти излъган от сърцето;
доброто семе губи се като е зло полето.

*
Гладен вълк, пари с файда,
море, огън и жена:
са пет ужасни неща.

*
Подлецът днес се влаче,
а утре се люлей;
с едното око плаче,
с другото се смей.

*
Дето ти понася, можеш да живееш,
но дето си длъжен, там трябва да мреш.

*
Между водата и огъня, лисица кой се прави,
той или жив ще изгори, или ще се удави.

*
Един искрен приятел от сто роднини даже
е по-добър - но редко туй може да се каже.

*
На вълка и на кучето казваш ли се приятел?
Разкъсан ще си някога и всякога предаден.

*
Сто приятели не могат да поправят съвършено
злото, що един враг само прави нам уединено.

*
Който има време и пак време чака,
питата му става като камък яка.

*
От жабата косми който ще да скуби,
луд е и напразно времето си губи.

*
От умрял ботуши кой чака да носи,
бос мре и децата си оставя боси.

*
Димът пъди комарите
и бедността другарите.

*
Медът привлича мухите
и луксовете жените,
но медът губи мухата
и луксовете жената.

*
Бедна жена млада и беден мъж млад
нощем в рай живеят, а пък денем в ад.

*
Ленивият овчар
е на вълка другар.

*
Умният устата в сърцето си ги има,
лудият сърцето в устата си го има.

*
Празната бъчва по-много от пълната звънчи,
простакът всегда по-много от умния гълчи.

Париж, 1869 г.


сп. „Илюстрация светлина”, г. 15, кн. 9-10, 1907 г.