Елена Диварова

БОЛЯРСКАТА КЪЩА В МЕЛНИК

Между смокинови листа
завива слънчев лъч.
Чертае
        неравния вървеж на калдъръма.

Къде е къщата?

Назъбеният силует разказва
за други сгради и за друго време.
Долавям трудно бавния му говор.

Разбирам диалекта на спокойствието.

ЖЕНИ

Очи на божества,
Египет ги познава.

Тракийска гробница,
в която жива е невестата.

Двойни силуети,
безкрайно повторяеми -
за да не разберем

коя е майка
и коя е дъщеря.

МАМА

Обратно на часовниковата стрелка
намотава преждата.

Всяко влакънце
слива и разделя
добро и зло,
тук и отвъд.

Държи кълбото,
нишката подръпва -

връща ни началото.

КОЗА

Като дете бях дива коза
според баща ми.

Сега не съм дете
и баща ми го няма.

Аз съм товарен вагон
на сточна гара.

Затворен отвсякъде.
Пълен с диви кози.