Благой Ранов

Вижда се как изтънява опашката на август, но огън пали земята. Молитвено се цепи се на кръст като последно издихание. Слънцето е изпило зеленото поле. Планината едва синее. Реката се е скрила в подмолите. Всяка немирна капка с писък се изпържва върху горещите речни камъни.
На южния скат на селото листата на дърветата са свили на масури… А точно по средата на една изрусена поляна, почти…. дето е трафопоста седи той. Много е неправилно да се каже, че седи. Той просто е се гъзополжил на един дървен трон. Направо по царски! Столът-трон е сътворен от Мите Чудомиро. Но това не е само стол-трон, а и вагон-ресторанска маса, на която е пружил босите си нозе. Като гледам от ляво цялото… ми прилича на извънземен кораб. От дясно - на дървен караконджул…
Крачолите на панталоните е запретнал до колене. На главата - сламена шапка надупчена от слънчевите лъчи. Скрил е очите си зад тъмни очила. Ако го видиш отдалеч и на знаеш, че това е Доне ще си помислиш: Ами това е някаква огромна богомолка.
Маха енергично с ръка.
От сто години познавам Доне Америката. През ден минавам оттук. Нося вестници, писма, малки колети. Но и моето е умряла работа - топи се народа, нямам клиенти. Хубавото е, че тука не хващат разните джобни телефони. Няма покритие и затова все още има платен пощаджия….
Доне бе пикьор по жепелинията. Веднъж намерил един географски атлас на света, захвърлен на линията. Изчел го от корица до корица. И на всяка втора дума- Америка, та Америка. Оттам му тръгна и прякора.
Спирам прашното колело до него. Облягам го у гърба на дървеното извънземно.
- Бързам! - преварих го аз и приседнах в сянката.
- Чевръстите са оттатък селото, наредени на бели редици!
- На Чуката има една телеграма за Съмерджиите, умрял братовчед на Руска! - споря аз.
- Толкова пат за една телеграма! Както вика оня, толкова пат за един пат! - смее се Доне. - Па викни от баиро, прочети й телеграмата! Я, пий една бира!
- А, не! Кой чул, кой не чул. Всеки ще помисли, че е за него. Че като почнат да вият …. Ехото ще разнесе. Ще стане майката си трака… Имам година до пенсия.
- Ето ти! - извръща се Доне и незнайно откъде вади една потна „Каменица”.
Отваря капачката със зъби. Намига ми. Подава я. После вади и на себе си. Чукаме се.
- Да знаеш, няма нищо случайно в живота! - философски отбеляза той. Марти-внукът, остави ето това списание!
Америката вади от една преградка оръфано списание. Навярно от много четене.
- А аз неслучайно го отворих. И какво стана, опала! Имам чувството, че той нарочно го е подхвърлил. Знаеше болежките ми!
- Сега ще ти разкажа една история! - Слага химикалката зад дясното ухо и мъдро започва:
- Котката е свещеното животно на Египет! Виж какво пише тук
- И каква е връзката ти с тая история? Случайно да не си се преродил от фараон на пикьор! - потупах го по рамото.
- Слушай сега!… Египетската котка има необикновена съдба: Тя е извървяла пътя от богинята до вещицата и отношението на хората към нея не е еднозначно - едни я обичат, други я мразят… В Древен Египет котките са приемани като свещени животни и са били почитани, защото са ги смятали за въплъщения на богинята Бастет… Наказанието за убийство на котка било смърт, а често при смърт на котка тялото било мумифицирано по същия начин както при хората. Оттук идва и моето наказание!
- И какво е то?
- Проклятието на котките!
- Значи ще те мумифицират!
- И защо ще ме мицират? - опъна са Доне.
- Натам отива работата. - Е, и какво? Какво те връзва с египетската котка?
- Сега бе, човек! - рече той и сгъна внимателно списанието като свещена книга! Имам голям грях към тези животни!
Доне се изпъна, подпря се удобно на облегалката на трона, която повече ми приличаше на голяма обувалка с привързана метла отгоре…
- Беше зима. Дълбока, студена, направо гадна и тъпа. Ни за пързалка ставаше, ни за снежни човеци… А ние с Генади, третокласници, бяхме изключени за три дни. И защо? Мянкова на моя чин притури Донка Перункова. Раздели ни с Генади. И аз скочих и се изрепчих, вече не помня що съм й рекъл. А тя отвори прозореца и хвърли брезентовата ми чанта в снежната градинка. Посочи вратата. Хукнах навън яростен, грабнах чантата и се изплезих от прозореца. На училищната врата ме настигна Генади.
„И мен ме изеде!” - рече той на един дъх и тръгна напосоки. Та тая зима ние с него направихме сума ти бели. Първо де имаше котка в махалата мина през нашия танцов кръжок. Идваха по желание. Генади имаше едно кемене, свиреше фалшиво, ама това вършеше работа. Бяхме решили да направим котешки танцов състав, както правили в цирка с мечки и кучета. Амбициозно дело!
Той свири, аз държа над топлата печка бъдещия танцьор. Опасна работа, щото той дращи. Нататък взех и ръкавици, но не става. Сменихме се, аз свиря, той води танца. Един котак едва не му изяде ухото. След няколко безуспешни опита да направим един поне котарак танцьор се отказахме. За нашата кръжочна дейност научи баща ми и падна голям кютек. За малко да ме кара да играя като нестинар бос върху въглени. Баба Магда ме спаси…. Мръзнат ми копитата, няма зима, няма лято! - и удари болезнено петите в дървеното чудо. - Сега като размишлявах за моята болест, откривам причините. И това котешкото наказание! Проклятие направо……
- Има и друго противоположно! - казах аз. Значи, имам едни съседи. Точно срещу нас. Пенсионери. Мъжът - с десет години по стар, а тя въртиопашка. Та тоя човек много теглеше от жена си. До днес чувам плачещия му глас: „Катко, тури да обедваме! Катко, дай да вечеряме!” А тя: „Що за човек си, не се наяде! Сърце да те изяде! Все за това ядене мислиш! Вземи нещо да работиш, вампир нейдин!”. А той - 85 годишен човек, ръцете му треперят, берберин беше!…
Отдолу, откъм Е 79 се изиви една мощна опашка - пушилка като от парен локомотив, та та чак закри слънцето.
- Иде Доценто!- рече Америката. - Нали го познаваш, ей там до цръквата живее.. Отскоро!
- Доцент! Виж ти…
- Абе той си е Доце, ама нали е много философ, та му викаме така. Иначе си е бил даскал!
В този момент мощният звяр закова копита до сами дървеното чудо и ни потопи в ситна пясъчна вълна. Не се виждахме …..
- А, бе уж грамотен човек, а налете със 100 килиметра. Култура, а - въздъхна Америката и се изплю върху звяра, който беше с предница от стар „Трабант” и ниска товарна карусерия.
От колата изскочи мъж в зелен гащеризон, с тъмни очила, шапка накриво.
- Ей, Америка, здравей! - рече той и тупна една найлонова торбичка на масичката отпред.- Айде слизай! - и избута от кабината Боре Лапаталото, между коленете с ловна пушка. Някога лесничей.
- Доне, разбрах за твоята болест! - изстреля съобщението си Боре.
- По радиоточката ли съобщиха?
- И дойдох да споделя с теб за моята. Приличат си! - измъкна се Боре, пъшкайки и вдигна пушката. - Сега ще пущим един изстрел!
- Айде нема нужда! - рекох аз - Тука сме все гърмени зайци.
- Щом не щеш, нема! Америка, ти помниш ли през1950 година - бяха се навъдили извънредно много котки. И имаше акция да се изтребят до една. Соцкотката се бе уяла и размножила яко…. Само за една седмица обезкотихме селото. Искаха една предна десна лапа и даваха 15 стотинки… Та май оттогава десната ми ръка се поболе. Котешко наказание!
- И сега с що стреляш?
- С левата!
- Че ти не беше ли левак?
С лекота Доне скочи от дървения идол и приседна.
Слънцето кацна на планината и май трябваше да занеса телеграмата. Рипнах, но Америката ме дръпна:
- Я седи! Тепърва започват дебатите. Човеко си умрел, а тя и да знае и не знае, нема да отиде! Ходи на две превита!… Брои мравките!… Поща, какво отношение има Боце берберино към котките?
- Умре преди пет години Боце! И сега жена му изкупува греха си към него, като гледа една сюрия котки. „Ела, бабиното ще си легнеш до менен у кревато и че спинкаме! Ела да си хапнеш от манджичката, има и месце… навън е студено влизайти вътре ,че ще изстинете!”. По три пъти на ден ги храни. Господ я наказва!
- Не Господ, а берберино!
Доцента се изкашля и рече:
- Като става дума за котките, имат и полезна дейност. Бях чел, че някъде в Азия, за да падне дъжд, в дървени клетки разнасяли по домовете котки и ги ръсели с вода и като мяучат те викали на бога на дъжда.
- Това е идея, и то добра!
- Да, ама като нема котки сега?
На масата висна внезапна тишина! Вечерта кротко се излегна над полето, къщите, неразбрания брътвеж на деня угасна, притихна. Някъде далеч черен кучешки лай накъсваше нощта.
Америката стана и запали огнеупорен фенер. Тури го насред масата и се загледа в ракиено шише. Празно.
Очите им блестяха, и те празни.
Доне Америката стана внезапно. И докато разберат защо, той сложи на масата четири бири „Каменица”.
- От резерва!….
Чукнаха се безмълвно. Всеки беше унесен, вглъбен в нещо свое…
- Да ви кажа ли що ми дойде в акъла? - разби еврейската пауза Доцента. - Хайде да направим водосвет с котките като азиатците!
- А де дървени клетки, де котки?
- Може с кафези, но котки ?
- Щом жената на Боце има котилник! - рече Америката - Ей, Пощата, знае. Ще ги откраднем!
- После ще ги върнем!….
И точно тук точка сложи котешки вик, жесток, плачеш, раздирателен. Косите ни настръхнаха….
- Чухте ли? - насечено рече Америката.
- Ахъъъ!
- Котарак е!
- Къде тука по гората!
- Може да е див, от тия недоубитити от Боре! - усмихнато Доцента рече.
Усмивките им бяха кисели. Уплашени гримаси.
- А може да е котка-вампир!
- М… може!
И всички се юрнаха към самоделката на Доцента.
Боре дигна пушката и стреля внезапно.
След миг неистов мъжки глас продра тъмното:
- Ах, мамицата ви, изедохте ме….
- Тоя що работи там? - попита наивно Доне.
- Полски ездач е …..
- Да бегаме - рече Доне….
- Да бегаме.
След ден-два заваля топъл дъждец и земята потъна в благодат…