ВИХРЕНИ ИМПУЛСИ

Минко Танев

ХОРАЛ

Страхотни разрушителни емоции
превърнаха мечтите ми на прах -
в сърцата на вихрушки оцелях,
разбит от ветрове и водоскоци.

Ожесточени падащи величия
налучкват верния балкански път
плебейската си власт да задържат,
безумието да погълне всичко.

Как смъква маските непроницаеми
народът, уж ги бе обезсмъртил -
и грохот кърти тежките врати
да влезем в храма. И да се покаем.


ФАНТАЗИЯ В БЯЛО

Лицата ни къде са -
студът ни предреши -
звучеше снежна меса
в безчислени уши.

И белота пространна
се възцари. И чух
прочувствени послания
до моя пламнал дух.

Хармония и болка
в акордите съзрях -
как виеха и молеха
вихрушки леден прах.

И виждах кък прехвръкват
през преспите искри -
и въздухът бе църква
за бурята дори.


ЛЪЧИСТО ЧОВЕЧЕСТВО

Кълбо от светлини проблесна
във вихъра неукротим -
летяхме сякаш в снежна бездна,
към цъфналия връх летим.

Звънти платинено капчукът
по клонките със звездна скреж
и хиляди слънца разпукват
гигантския световъртеж.

Отечество ни е безкраят -
шурти в очите Млечен път
и звездобройци в нас витаят -
небесния декор въртят.

И нека ден и нощ се сменят,
и се превръщаме в лъчи -
дори и в пъпките зелени
космическият химн звучи.


FORTISSIMO

Зелената искра на развигора
взриви графитните ни силуети
и флейтата на слънчев лъч засвети,
и възгласи съзвучно ме настройват.

Дочитам изгрева на нова ерес
и вихрени импулси ни размятат -
всевишен подпис драсна светлината
и всеки своето лице намери.

Клавиш съм на невидимо пиано,
пламтящ зигзаг с душа безбрежносиня
и нека бъдещето е родина
за тия гами - днес ако е рано.

Контурите на преспите димят,
издишват тъмен сняг, библейски сбръчкан
и птичето в гърдите ми подцвърча,
прескочило самата бяла смърт.


СИНКОПИ

Портокали, пуканки и ром,
ароматно плиснали над чая -
Пловдив, твоят носталгичен дом
на ванилия след теб ухае.

Разстопихме ледове за миг,
морски бриз сияйно ни проучи
и мъглата призрачно разми
думи и проблеснали съзвучия.

Януарски огнен ритуал
и взривен копнеж във всички вени -
снежните ни стъпки пресъздал
сякаш сме отново сътворени.


HOMO LUDENS

Кърви антично розата със слънчев трън в сърцето -
оттук насетне нито миг покой.
Петите ахилесови пришпорват мимолетно
светлинната ни диря, порив мой.

Познах богинята на любовта и поглед свише
я превъзнесе с лунен ореол
и Млечните ни пътища възторжено прииждат
през тъмните недра на звезден ствол.

Възпявам огнения знак и нека Бог ме съди
с небесната ми драма или фарс.
За призрачните взривове. За ядрения гъдел.
За сливането на Венера с Марс.


ПРИЧАСТИЕ

Беше ни свидетел само Бог,
прояснил парче небесно -
люшна се прозорецът висок,
над руините проблесна.

И в здрачевината разпознах
вдъхновените ни форми -
беше светлина, не беше грях,
и ни причести повторно.

Триумфирахме от кръв и плът
в бездните на Филипопол -
поривите нека ни простят
оня общ античен вопъл.


ИГРИ

Изстъргваха хрилете злато
от есенните чернови -
кървеше скъсана устата
и продължава да кърви.

По пръстите ми още свети
стръвта с безмилостно сребро -
не знаят гладните рибета
кое е зло, кое добро.

Прозирната им плът покрива
задъханото острие
и кордата свисти щастливо -
ръката няма да я спре.

И водни духове в камъша
разплискват слънчев акварел -
а аз си мислех, че възвръщат
живота, който съм отнел.


СИЯЙНИ КЛАВИШИ

Изпълваш ме с присъствие,
небесна светлина -
душата ми възкръснала
за мълнии копня.

За страсти превъзмогнати,
за блянове отвъд -
любовни апологии
над нас благовестят.

Вселената с отключени
съзвездия звънти.
Божествени съзвучия.
Неведоми врати.


ПРЕОБРАЖЕНИЯ

Искрящи планини от сол
над смрад и смърт -
прибоят ме изхвърля гол
отвъд.

И безпределна синева
пламти отвред,
а всички мои сетива
са пет.

Проблясва да ни озари
лъчист поток
и да ни върне по-добри
при Бог.


ПРЕДИЗВЕСТИЕ

Разплисква дните ни дъждът
неистов -
митични мълнии свистят
от изток.

Очаквах да ни връхлети
стихия
и зад блиндирани врати
да вием.

С вълната Бог ме призова
да бъда -
над грешните ни сетива
присъда.


ХИМН

Разпрахме царствената пелерина
на тинята със стръв -
от вулканично дъно сме, родино,
от богомилска кръв.

Морето беше с черен креп покрито
и флагът - също чер -
разбиваше се рибата в скалите
на магма и хайвер.

Миришеше на мърша и на кратер,
на спиритичен дим
и слънчевата глъч ни изненада
интимно да мълчим.

Тогава писъка на хищни птици
разнищих в твоя чест
и хор на властници и еретици
гъмжи в слуха до днес.