ЧЕРНИ СПИСЪЦИ

Веселин Стоянов

От медиите научихме: „Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев алармира, че е включен в руски „черен списък” / NEWS.BG

Василев: „Бях предупреден, че съм попаднал в забранителен списък за посещение в Русия. Вчера констатирах, със съжаление, че за това вече има официално доказателство”.

Случаят предизвиква размисъл. Медии и засегнати лица определят списъка като „черен”. При това толкова черен, че замирисва на некролог. Нека да сме наясно. Тези хора не са осъдени на смърт, просто не им се разрешава да влизат на територията на Руската Федерация.

С нищо не са ограничени гражданските им права и свободи, не са подложени на политическо гонение, не ги грози опасност от затвор или концлагер.

Мисля, че е справедливо да приемем решението на руското държавно ръководство като животоспасяващо. Да си представим, че засегнатите лица отидат на посещение в тази „черна” страна, срещу която работят със слово, интриги, с враждебна пропаганда и с целенасочени военни провокации на нейните граници! Какво може да им се случи там?

Нищо хубаво! Напълно възможно е диктаторът Путин да изпрати някой наказателен отряд с цел физическото им ликвидиране, затова имаме пълното основание да приемем „черния списък” като един изключително хуманен акт, който спасява живота на 89 любители на руската природа, култура, изкуство наука и техника.

По тази причина призоваваме българските медии и българското (всъщност американско) външно министерство да успокоят г-н Василев, че списъкът, в който е попаднал, е изработен за негово и на колегите му добро.

Имаме обаче няколко въпроса към просълзения от мъка по Русия бивш посланик:

- Той алармира ли, когато Вашингтон и неговите европейски сателити публикуваха първи в дипломатическата практика „черен списък” за граждани на Руската федерация? Вярно е, че списък изготвен от Вашингтон и сателити не може да бъде черен, той е чисто бял, защото съставителят му е световния лидер. Може би с тази уговорка трябваше да започнем статията - това, което е позволено на Големия, не е позволено на Малкия. Днес! А утре, когато направим рокадата?

- Алармира ли г-н Василев, когато Вашингтон нареди на България да се откаже от проекта „Южен поток”, въпреки големите финансови щети, които трябва да понесе родината ни? Не алармира.

- Алармира ли г-н Василев когато в България бяха открити официално 4 американски военни бази, впоследствие бяха въведени допълнителни американски военни подразделения и бойна техника, насочени срещу Руската федерация? Каза ли той една осъдителна дума за окупацията на страната ни? Не, разбира се.

- Разкритикува ли г-н Василев политиката на Вашингтон по отношение на Афганистан, Ирак, Сирия, Египет, Либия и Европа, която е впрегнал да тегли каруцата на американския империализъм? Не, защото това не носи дивиденти.

Имаме още много въпроси към г-н Василев, но е достатъчно да отговори и на тези.

Реакцията на американския Европейски съюз: „Мярката, предприета от Русия е „напълно произволна и неоправдана”. А прехождащата я американска мярка е напълно оправдана и непроизволна. Бандитски времена и нрави.

Ясно е, че Илиян Василев си има разработена тактика. Той рони сълзи, за да събуди съчувствие в обществото и да насочи вниманието към своята персона. Той търси, както се вижда, и вниманието и благодарността на новия „голям брат”.

Защо тя да не се изрази в топло посланическо местенце в престижна държава. За постигане на целта е нужно само едно леко пошепване от Вашингтон. Надяваме се, че няма да се забави.

В днешното криминално време ренегатите са с най-печеливши позиции. Ценности няма, има пари, блага и кариера.