Стоян Коледаров

Щастлива е идеята да се отреди един ден в годината, в който да се замислим и загрижим за нашето дете - утрешна България.

Чествувайки майката, която ражда това дете, редно и заслужено е да сторим същото и за детето.

Ала не бива само да манифестираме нашата грижа за детето, а да я реализираме като допринасяме кой с каквото може.

В тая посока частната инициатива прави доста, но то не е достатъчно и следва да се разшири и засили.

Ползувам се от добрия случай да напомня, че край София има един „Дом на човещината”. Мнозина са го видели само от трамвая или автомобила, но малцина познават това човешко дело, рядко в нашата действителност.

От последния отчет на тая тъй полезна за нашия род организация се вижда, че през тоя Дом са минали близо три хиляди млади български грешници - нарушители на българските закони и наредби, и почти всички са почувствували тук лъхът на доброто и блясъкът на хубавото. Тук тия питомци се просвещават и подготвят за работа и стават човеци.

Лицата, които са основали тоя Дом и работят тъй предано повече от десет години, заслужават всяка похвала и подкрепа. Макар тяхното дело да е почти привършено, но пък са нужни още средства, за да се доуреди и осигури завинаги.

Нека всички добри българи, каквито наистина не липсват у нас, се притекат със своята лепта за заздравяването на тоя културен паметник, като знаят, че тия малки виновници - питомци на „Дома на човещината” - се нуждаят двойно повече в грижи, отколкото другите деца, за които е отреден „Денят на детето”.

Дано моят слаб апел даде на „Дома на човещината” поне нови дружествени членове, ако не и значителни помощи.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 39, кн. 6-7, 1931 г.