СЦЕНАРИСТЪТ

Александър Томов – син

Някъде в бъдещето…
Комисията се състоеше от осем души. Те го очакваха. Той влезе в малката зала и застана пред тях. Всички внимателно го измериха с поглед.
- Днес е крайният срок. Справихте ли се със сценария? – отговорно го попита председателят.
- Всичко е готово – уверено подаде електронната папка.
- Човекът беше много важен! Надявам се да сте се постарал?
- Сценарият е брилянтен и оригинален! – отговори още по-уверено творецът.
- Казват, че сте най-добрият сценарист на своето време! Разкажете ни накратко постановката.
- Накратко – всеки от голямата тълпа хора има строго определено място и е усъвършенствал ролята си. Моят екип работи денонощно с участващите.
- Има ли непознати по сценарий?
- Разбира се. Иначе няма да е интересно. Най-отпред вървят роднините и познатите. Майката е с изцъклени очи и гледа небето. Доста се постарахме, докато докараме това изражение на лицето. Децата тичат отстрани и играят на войници. Не осъзнават какво се случва. Те се оказаха много талантливи актьори. Имаме и случайни минувачи, които се сблъскват с тълпата. Става конфликт, потушен с признания за скръб и сълзи. Присъстват дванадесет души, които са безразлични. Изразяват го умело. Интересното е, че са разположени равномерно, измежду останалите. Бащата се появява изневиделица. Това е една от изненадите…
- Не ни разказвайте какво точно става, за да ни е интересно.
- Добре. Само ще загатна, че голямата интрига е младата непозната жена – любовницата…
- Достатъчно. Звучи крайно любопитно. Вече с нетърпение очакваме какво ще се случи. Хонорарът ви е преведен на сметката. Имаме друга спешна задача до края на седмицата. Приемате ли я?
- Щом е спешна, трябва да ми платите двойно!
Комисията още веднъж го огледа внимателно.
- Тъй като сте най-добрият сценарист, сме съгласни. Ще изпратим информацията по имейла ви. Преди да приключим заседанието, сме длъжни да отбележим по протокол:
- Имаше ли някакви истински емоции, извън ролите, и дали ролите случайно не породиха такива сред кръвните роднини?
- Не бих казал. По-скоро бе проявено любопитство и интерес към историята на този отминал феномен.
- На достоверни източници ли се основавате в сценариите си?
- Абсолютно. Познавам историята съвършено!
- И накрая, но не на последно място – защо се пишат такива сценарии, според вас?
- За да не губим връзка с миналото и предшествениците на модерния човек. Емоциите, описани в историята, вече са невъзможни. Единствено интересът ни свързва по някакъв начин с тях.
- Кое чувство е най-важно в случая?
- Мъката. Всички се надяваме един ден някой отново да я изпита.
- Така е. Мислите ли, че е възможно?
- Надявам се.
- И ние. Свободен сте. Ще се видим следващата седмица. Не закъснявайте.
- Разчитайте на мен – каза сценаристът на погребения и напусна залата.