ЮБИЛЕИТЕ НА СЕМЕЙСТВО МАЙКЪЛ
„На попрището жизнено в средата…”
Данте
Юбилеите на семейство Майкъл изглеждат скромни на фона на международните събития. Те не са отбелязани от водещи медии, виртуални сайтове или от екологични движения. Но когато става дума за природното равновесие, приносът и на най-скромните му защитници не бива да бъде забравен.
Преди няколко месеца се изпълниха петдесет и пет години от публикуването на книгата „Семейство Майкъл в Африка”, послужила за заснемането на филма „Барабаните на съдбата”. На 17 май 2015 г. се навършиха сто години от рождението на нейния автор.
Джордж Майкъл, прочут ловец, посветил живота си на опазване на природата в Южна Африка, е роден в Претория. Родителите му са християни, преселници от Ливан.
Средата, в която израства Джордж помага за оформянето му като професионален ловец. Обширните пространства между градовете, напомнящи за западната цивилизация, са населени обилно с дивеч. Ловът е естествено занятие за голяма част от населението. Стимул за Джордж е дарената му от роднина въздушна пушка, с пожеланието един ден той да прострелва слонове, лъвове и леопарди. Решаващо е влиянието и на филма на популярния между двете войни американски актьор и сценарист Френк Бак „Нека да останат живи”. В спомените си Джордж споделя как дава последните си пари, за да присъства на прожекцията му.
На четиринадесетгодишна възраст младежът придобива първия си трофей. Срещата му с леопард е изненадваща, но Джордж, въоръжен с винтовката на чичо си, го прострелва хладнокръвно от близко разстояние.
Не след дълго славата за ловните му успехи се разпространява и местните власти го канят да избие някои едри бозайници, повреждащи реколтата и нападащи хора и домашни животни. В преследването на слонове - единаци, унищожаващи растителните масиви, Майкъл изминава хиляди мили, сигурен в точната си ръка. По-късно признава:
„Кървава следа се проточи след мен по африканската земя. Скоро всички общества за защита на животните ме обявиха за жесток „убиец”.
В свое оправдание той обяснява, че не убива за удоволствие, а изпълнява добросъвестно разпорежданията на администрацията.
Авторитетът му нараства и младият Джордж Майкъл е поканен за ръководител на оръжеен магазин, снаряжаващ състоятелни любители на сафари. Познавач на стрелковото оръжие и сигурен консултант, Джордж допринася за успеха на предприятието. Няколко години по-късно се заема със самостоятелен бизнес и след Втората световна война е собственик на три магазина за продажба на оръжие, малка фабрика за изготвяне на риболовни аксесоари и фирма, организираща ловни походи. Той е семеен, с две дъщери, и би могъл да се задоволи с доходоносната търговия. Но точно тогава осъзнава, че любителите на внушителни трофеи, рано или късно ще унищожат природата не само в Южна Африка, но и в целия континент. За съжаление, неговото име също ще бъде съпричастно към ужасяващата перспектива.
На помощ идва споменът за Френк Бак и за полуигралните - полудокументални филми, заснети в Африка. Освен това, цялото семейство гледа с интерес продукцията „Рудниците на цар Сомолон”, създадена по едноименния роман на Хагард.
Дъщерите му Керол и Джун са вече големи, когато Майкъл изказва новите си идеи. Той предлага семейството да прекара лятото в пътешествие и да заснеме обитателите на джунглата, а не да ги преследва.
„Нашето студио ще бъдат широките простори под открито небе, а нашите актьори - дивите зверове, които също са толкова темпераментни и своенравни, както някои съвременни велики актьори, само че по-опасни от тях.”
Следват сезони, прекарани в търсене и фотографиране на неповторимото в Африка. През зимните месеци, материала се обработва и отделните епизоди конструират бъдещия филм. Семейство Майкъл запечатват на лентите не само безсловесните обитатели, но и селища, скрити в непроходимите горски дебри и ловци, отправили се срещу неизвестността с примитивни оръжия. В кадрите няма предпочитана тема, една спрямо друга. Изображението проследява движението и развитието.
Две години, изпълнени с рискове, са необходими за да се създаде филма „Яростта на Африка”. Яростта на животните, които се избиват по между си, за да запазят съществованието си.
„Яростта - ето какво съставлява основата на живота в джунглите.”
„Аз показвам природата такава, каквато тя винаги е била и ще остане.”
Професионалният ловец участва активно в кръвопролитните схватки между човека и дивите обитатели. Но в напрегнатото ежедневие, подчинено на неумолими закони, се крие мълчалив въпрос към въоръжения човек, търсещ славата. Пътят към природата има две посоки - на дивите инстинкти, при които побеждава по-силния, или на разума пред хищническото изтребление. Въпреки жестоките условия, доминиращи в света на безсловесните, той трябва да бъде запазен от безсмислено унищожение.
Филмът е представен пред група журналисти през 1952 г. и получава ласкави отзиви. Американски продуцент кани автора в Холивуд. В Лондон също се заинтересуват от продукцията. Няколко месеца по-късно е публикувана и книга със заглавието „Яростта на Африка”, посрещната добре от читателите. Така Майкъл заработва първите 25000 долара.
Следващият сезон семейството започва с нови надежди. Джордж има желанието да отрази ежедневието на жителите от скритите далечни селища, изготвянето на тъкани за дрехи, строежа на домове, стопанството и прехраната, суеверията и непосредствения контакт с природата.
Възниква поредица серии, дълги половин час, които са гледани с интерес в Стария и Новия свят. Част от тях са заснети в резервата Крюгер, основан през 1884 г. върху територия от 80 хил. квадратни мили, други - в съседен Бечуаналенд и резервата Горонгоза в Източна Африка. Освен придвижването на дивите зверове, Майкъл не пропуска и дейността на хората. Администрацията на резервата Крюгер води продължителна борба с местното население, което не се примирява с факта, че няма право да ловува там, където от векове са ловували неговите прадеди. Около Горонгоза със съжаление наблюдава обезлесени от недобросъвестни арендатори територии, с изтребен дивеч. Попадат на цех за производство на сушено месо, принадлежащ на фермер, който няма друг поминък. Отпадъците от убитите животни се изхвърлят в река, привличаща множество крокодили. Докато заснемат влечугите, по-малката дъщеричка Джун се отделя от групата и за малко не става жертва на петметрововлечуго, промъкващо се зад гърба й. Това е най-страшния момент в живота на Джордж Майкъл и само добрия шанс и точния изстрел спасяват детето му.
Привикнали към лагерните условия, семейство Майкъл не са претенциозни спрямо скромните удобства в различни кътчета на континента. Те се познават с повечето от служителите в резерватите, където намират убежища, съвети и материална помощ. В Мозамбик са настанени в личното бунгало на губернатора, а началника на охраната на защитената територия става техен водач. Тук Майкъл научава за борбата с търговците на месо, които наемат бракониери за своя бизнес.
В Южна Родезия посещават резервата Уонки, обхващащ шест хиляди квадратни мили площ. Сред суровата и почти безлюдна територия човек може да почувства истинска свобода и покой.
Натъквайки се на скелета на слон, умрял от старост, Майкъл споделя:
„Много ловци и натуралисти считат, че слоновете, предчувстващи приближаването на смъртта, винаги се насочват в определено потайно място, така нареченото „гробище на слоновете”. Намереният от нас скелет, несъмнено, е убедително свидетелство, опровергаващо тази теория.”
Коментарът като че отговаря на чернобелите филми за Тарзан, излъчвани две десетилетия по-рано, в които се говори за гробище на слонове, тайнствено както страната Елдорадо в джунглите на Латинска Америка.
На около 75 мили в региона се намира и водопада Виктория, показван не веднъж във филмите на Майкъл.
В едно от местата, където се устройват, семейство Майкъл е посрещнато от познати ловци. Те с недоумение слушат обясненията на прославения стрелец, че се е заел не с лов, а с фотографиране на животните.
На просторна поляна попадат на малко слонче, оцеляло след кръвопролитна хайка, и го прибират в лагера. Новият обитател бързо свиква в обстановката и приема с радост храна от дъщерите на Майкъл.
През един напрегнат ден, на тясна горска пътека, Джордж Майкъл за малко не става жертва на ловен капан и се разминава на косъм с гибелта. Оказва се, че е навлязъл в територия, където жителите на селищата поставят смъртоносни приспособления, осигуряващи прехраната им. Част от убитите или тежко ранени тревопасни стават плячка на хищниците и на лешоядите. Нарушеното равновесие сред едрия дивеч води до изчезването на популациите в областта. Без да прави изследвания и да обобщава статистически данни, Майкъл долавя тенденцията, обяснена от Олдо Леополд след наблюдения в Аризона.
Но въпреки това: „Гората изглеждаше по-скоро като храм, в който човек може да се поклони на природата и живота, отколкото като место, където диви зверове, притаени изчакват своята плячка.”
„Слънцето залязваше, изгубващо своята сила и озарявайки небето с разноцветни лъчи. … Изправих се и се огледах наоколо, внезапно почувствал остро непреходността на чудесното преобразяване. Бях го наблюдавал неведнъж, но това време на деня винаги отново ме пленяваше със своето неописуемо великолепие и красота.
Бледа пелена, подобна на сребрист покров, изплува пред огъня на угасващото слънце, сякаш разкошен накит от пара. Върховете на дърветата потъваха в тъмнеещите багри и ярко жълто облаче се понасяше над реката, която приличаше на полирана стомана и се сливаше със сумрачната мъгла, изпълзяла под дърветата. Прохладен ветрец подухваше над лагера, отнасяйки в тъмните храсти дъха на печено месо.”
Пътуванията не всякога са съпроводени с дружеска подкрепа. Понякога лекомислени фермери дават подвеждащи сведения, представящи в по-добра светлина своите възможности. Една вечер в бивака се появява арогантен ловец, виновен за нараняването на леопард. Ловецът е принудил жителите на близкото селище да му заплатят с няколко зъба слонова кост, но не е премахнал опасността за тях и за добитъка. Новодошлият се държи предизвикателно и Майкъл е принуден да наруши правилото на гостоприемството, като го приканва да напусне лагера. Въпреки риска, той довършва работата на злополучния ловец. Раненият леопард го изненадва но Майкъл отбива атаката с приклада на пушката. Дървото се счупва и той застрелва хищника от упор с цевта, която стиска в ръце.
В един от сезоните семейство Майкъл решава да се придвижи от Кап на север по пътищата на преселниците, основали през 1835 г. града Претория. Някога по тези райони, сред недоброжелателна природа, недоимък и диви зверове, пионерите се сблъсквали с войнствени племена. Зулусите избили първите, достигнали до плодородна земя. На един укрепен пункт европейците воювали девет дни без прекъсване с туземците, докато преодолеят щурмовете им.
Джордж Майкъл закупува от антиквар стар фургон, изоставен след някаква филмова продукция. Впрягат в него червени африкански волове. Вместо винтовката маузер, ловецът се въоръжава с еднозарядна пушка - кремъклия, която се зарежда от към дулото. Барутът, подобно снаряжението на Нати Бъмпо, Коженият чорап, се съхранява в рог. Снабдяват се с храна от местни търговци и ловят риба в реките.
С помощта на полицията бавният керван напуска покрайнините на града. Съпровожда ги човек, който събира тора по улиците. След като изминават около 25 мили, попадат под открито небе.
Първата нощ е забележителна: „Необятната тишина, пленяваща човешкото сърце, неясните сенки и луната, показваща се от тъмнината, украсяваща света със злато и сребро и когато звездите, с глави колкото топлийки блестят върху небесната завеса, спомените за гъсто населените градове избледняват и гаснат.”
В такъв момент Майкъл с благоговение моли Всевишния да не допуска сърцата на дъщерите му да загрубеят, за да запазят спомена за най-същественото, което ще им предаде природата.
Пътешествениците лагеруват на открито, като вечер правят огради за воловете. Изоставен термитник, близо до бивака, приспособяват като печка, за да може съпругата Марджори да приготви вечеря.
Промъкват се през територии без път, през труднодостъпни местности, но попадат в области, гъсто обитавани от диви животни. Подковите на конете се износват, но удоволствието от маршрута надминава очакванията. Африканските помощници ходят полуголи под палещото слънце. Според Майкъл: „По-издръжлив народ едва ли ще се намери на света.”
Натъкват се на голяма група лъвове, излезли на лов, което ги обезпокоява. Трябва да застрелят три-четири антилопи и да ги предоставят на хищниците, за да не нападнат воловете.
Така през 50-те години на миналия век, се появява филм за страната на контрастите, наречен „Сафари във фургон”. Материалът, обработван с екип почти осем месеца, по 16 часа, позволява създаването на сериал за ВВС и за САЩ. Майкъл прави снимки през почивните дни, като използва малък самолет до по-отдалечени места.
Филмите са продадени за 400 хиляди долара и автора им получава още 50% от доходите при прожекциите. Във Великобритания му възлагат поръчка за нови тридесет и един късометражни филма, а в САЩ - за други двадесет и шест. В бизнес-отношенията си Майкъл среща и недобросъвестни посредници, но щедрата подкрепа на приятелите помагат да се отърве от тях. Завръщайки се у дома, преуспяващият кинематограф отбелязва:
„… този свят на сделки, контракти и хора с каменни сърца не беше моя свят и аз с радост се разделях с него.”
„Аз не се боя от опасностите и мига, в който листата на дървото мопане се раздвижат, за да открият готов за нападение слон, е за предпочитане от момента, когато събрат, на когото си доверявал, преспокойно присвоява плодовете на твоя труд. Лъвовете, надарени с остри зъби и нокти и царствена смелост, добиват своето препитание къде по-чистоплътно отколкото изврътливите плъхове от бетонните джунгли на цивилизацията. Даже препичащото се на слънце страшилище - крокодила никога не се „преструва” на ваш добър приятел.”
Майкъл е сигурен, че когато киностудиото в цивилизования свят излезе от употреба и трябва да бъде ремонтирано, голямото открито студио на Африка ще остане неизменно и със същите герои и съдби. Така той запазва щастието винаги да чувства удоволствие от работата си.
Натрупаният опит позволява написването на книгата „Семейство Майкъл в Африка”, издадена през 1959 г. в Лондон. Тя съдържа кратки биографични данни, епизоди от ловната му и филмова практика, впечатления сред природата и старинни предания и легенди. Езикът е динамичен и увлича читателя. Главната й цел е да покаже дивите животни в тяхната естествена среда, което измества придобиването на трофеи.
Три години по-късно, по мотиви от повествованието, е заснет филма „Барабаните на съдбата”, проникнал и зад „желязната завеса”. Зрителите на някогашния социалистически лагер, видели вече епопеята за Серенгети на Бернхард и Михаел Гжимек, са впечатлени от полудокументалната - полуигрална продукция, в традициите на непознатия Френк Бак.
Названието на филма е подсказано от пророчество, направено в детските години на Джордж. Стар африкански мъдрец уверявал родителите му, че в звуците на там-тама, той е доловил бъдещата съдба на техния син, който ще бъде прочут ловец. Във филма се вплита и сюжета за африканеца Пенга, отгледан и възпитан от пътуващ мисионер. Младежът се завръща в родните краища, но попада в капан и само неочакваната намеса на Джордж запазва живота му. Пенга става неизменен другар в ловните и филмови подвизи и се чувства член на семейството.
Разказвайки за постиженията си с камерата, Майкъл добавя кадри и от прехода с фургон по стъпките на някогашните заселници.
Представена е и историята на лекар, придружаван от Майкъл в опасен лов на диви биволи. Липсата на опит е фатален за медицинското лице, спасено от бързата реакция на ловеца. Няколко дни по-късно лекарят се сблъсква с ново изпитание. Нападнат от кръвожаден леопард, той се бори с голи ръце с него и успява да го задуши, въпреки раните, които получава.
Джордж Майкъл отделя място и за динамични сцени, в които семейство лъвове преследват антилопи. Не са забравени също битката с ранения леопард и страшния епизод, когато дъщеря му Джун за малко не става жертва на крокодил. На друго място авторът споделя радостта си, че децата му могат да видят стадо антилопи, преди белите хора да ги унищожат до крак.
Местното население е представено в малко селище, където семейство Майкъл е поканено на празник на урожая. Заснетите танци и напеви са своеобразна етнографска изява.
Филмът завършва с епизод, в памет на безстрашния учител, въвеждал някога младия Джордж в рискования живот под открито небе. Старият ловец загива, убит от слон - отшелник. Майкъл проследява злосторника и го прострелва. Може би това е един от последните му смъртоносни изстрели. В тялото на мъртвия самец намира острие на копие, тормозило звяра неизвестно от кога и вероятно причина за злобното му отношение към хората.
Книгите и филмите на Джордж Майкъл се появяват във времена, когато човечеството с изненада се вглежда в окръжаващата го среда. Вече са известни разказите на Ърнест Томпсън- Ситън - и на Сивата сова, изследванията и възгледите на Олдо Леополд, първите прояви на Джералд Даръл. Обществеността е заинтригувана от филмите на Жак Ив Кусто и д-р Бернхард Гжимек, а програмата ВВС отделя все повече място на природата. Работил всеотдайно за изменение на традиционните възгледи върху нея, Майкъл сякаш завещава:
„Аз отново ще придобия покоя и свободата на странстванията през дивите простори с привични картини и звуци. Аз ще позная пълното щастие на вечерите под звездното небе, когато пламъка на огъня се снижава и пада върху горещите въглени. Тогава…в мрака, загръщащ добрите ми приятели, милилоните нощни звуци на Африка, моята Африка, се събират в шепнеща симфония, по-прекрасна от която няма за мен сред звуците на света.”
