БАЛКОН

Петко Каневски

БАЛКОН

Панелен блок. Среда на лято.
Автомобилен свят
с неспирни конски сили.
Балкон. Саксии със мушкато.
И дядо ми. Сред спомените мили.
В цигарата му - жар след жар от юли.
Върви сред ниви в унес разлюлян.
И птици литват, стъпките му чули.
Изстива бавно потният харман.
Панелен блок. Среда на лято.
Автомобилен свят
с неспирни конски сили.
Полива старецът мушкатото…
В гърдите му - жребецът цвили
и блъска със копита по балкона,
премерил полет право над площада.
Искри да сее. Да запали склона…
И да заключи портите на ада.


СЕЗОН

Зад хълма, някъде нататък,
полягат сенки, топлени от птици.
Изтича лятото. Сънят е кратък.
Извира горест в мъжките зеници.

Звънтят каруци в гроздоберна песен.
Светът пъстрее. Бягат пеперуди.
Смехът стои над кладенец надвесен.
И слънце зрее в облак изумруден.

Изгубеното до надежда скрита
за нещо непреходно - се обажда.
Пръстта заравя топлото на дните.
Животът там умира, но и там се ражда!


НЕВИДИМ ЗОВ

Някой ме е викал тази вечер,
без да знае мойте имена.
Да посрещне този гост далечен
слезе ниско старата луна.

Някой ме е викал тази вечер.
Може би е пътник непознат?!
Може би дочул съм ромон речен
или писък на задъхан влак?

Викал ме е тази вечер някой…
Питал е дървета и звезди.
Срещата навярно не дочакал,
тихо стрил е своите следи.


БЕЛИЯ КОН

А можеше да бъде другояче…
Надбягването в мене е протест.
Конете се познават по ездача -
улавят даже неизказан негов жест.
Но любовта ти с ласото изкусно
обгърна войнската ми безнадеждност.
Мълвях те, с кръв по устните.
А примката ти стягаше ме с нежност.
Снегът топеше снежната неделя
с очи на вятър от случайна среща.
Без думи в любовта ще се прицеля:
аз, конят бял, в теб - песента гореща.


БЕЗ ВЕСТ

Не ме кори, аз нямам сили вече
да те забравя. Просто не разбрах,
че колкото съм бягал надалече,
по пътя ме е срещал страх,
че може някой ден да те загубя,
и сред космическата тишина
навярно, смешен, дълго да се чудя,
къде живее моята вина?
Затуй не ме кори и не превързвай
очите ми с лъжа. Аз помъдрях
от многото съвети да не бързам,
издигнах паметник на своя грях -
да те обичам пряко ветровете,
които лудо те преследват с мен,
да храня злобата на враговете
с целувката на влюбен ден.
И ако яростно те срещне клеветата,
че някъде заминал съм без вест,
почукай много тихо на вратата
и без да чакаш отговора - влез!