СВОБОДЕН РАЗГОВОР
- И слънцето, дето е слънце, и то се сърди!… Голямо е, високо е, ама като гледа глупостите на хората и се сърди; ако се вярва на “Поглед”, май тази година щяла да бъде година на сърдитото слънце… А че какво остава за един прост старшина? Може да съм прост, тука служеше един очиларко - и телевизор имаш, старшина, казва, и на кино ходиш с другарката си, и окръжният театър като дойде не прескачаш, и външно погледнато си човек, който се стреми към културата, ама знаеш ли какво нямаш - първите десет години!… Първите десет години ти се губят, вика, и като те погледне човек, веднага ще се досети, че най-много да си завършил вечерна гимназия и че си я от Зелениково, я от Пролеш…
…И сигур е прав очиларкото, ама каквото трябва, го знам. Знам, че от набор през набор вместо старшина Ангел Долев ми се вика на парамон Кир Михалаки, но това е от невежество, защото малко са ония, които знаят, че затлъстяването не е кеф, а е болест като всички останали. Знам, че мнозина се побояват от казармата, защото унизително изравнявала всички, ама знам още, че онова, което можеш да го скриеш в живота, в казармата не можеш. В една социалистическа и народна казарма, където има принципи, всичко излиза наяве точно както си е!…
Има ли някой баща му да е народен деятел или народен артист? Кой? Какво, какво - заслужил архитект? Това е друго. Питам, за да не се обиди някой, защото тук имаше един Венелин, баща му беше народен деятел и седмица през седмица водеше културни бригади в поделението и всеки път увещаваше командира да премести Венелин в щаба, но той не го местеше. После народният деятел си го настани някъде в София, от което разбрахме, че е голям човек и че му се чува думата. Но нали веднъж го видях да заверява в народния съвет командировъчно удостоверение! Идва си значи със служебната волга, прави си свиждане, губи на командира времето и държавата му плаща пътни и дневни…
После дойде един Боянчо, неговият баща беше народен художник. Я дойде два-три пъти след клетвата този народен художник, я не. Веднъж ми рече - старшина, рече, ще го гониш Боянчо, както турчин не го е гонил, че на него това ще му остане за цял живот. Десет години на ученическия чин, пет на студентската скамейка и цял живот зад бюрото - а статистиките показват, че инфарктът е заболяване на интелектуалците. Да се закали като чугун този Боянчо, вика, и това е. И се закали момчето, ще знаете, стана първи джудист и стрелец и всички номера ги правеше като циркаджия, защото вие видяхте, че нашата част е елитна и зад думата “десантна” се крият един чувал чудеса.
А пък ти там на заслужилия архитект не се засягай, заслужил архитект е друго, кой знае колко къщи е построил баща ти, докато получи званието и по колко стълби се е катерил, и по колко корнизи е лазил. Ще те видим и тебе какъв си - Венелинчо или Боянчо, или нещо ново, невиждано.
Защото, както ви казах в началото на свободния разговор, тук именно, в народната социалистическа казарма, нещата се изявяват в най-чист вид, или, както се изразяваше един ЗКПЧ (той после стана доцент), освободен от притворствата и условностите на гражданския живот, човекът в казармата застава лице с лице с понятията и се вижда колко пари струва.
Искаше да каже, че заставаш значи срещу мързела или срещу страха, или срещу подлостта, или срещу малодушието и виждаш точно собственото си измерение. Умен човек беше този ЗКПЧ и държавата знае как да постъпва в такива случаи, затова един си остава старшина, макар и непрекъснато награждаван с отличия, медали и ордени, а друг го правят доцент по философската част и го пращат да обучава студенти. Но докато стигне до доцента, най-напред ще трябва да минете оттук и тука да видите собственото си измерение…
Аз съм имал много случаи, ако бях заслужил или народен писател, можех да ги опиша, защото това са много сложни случаи и не са за всяка писарушка. Пък и още нещо искам да ви кажа още от самото начало - баща ти и ти може да сте всякакви, но преди всичко трябва да сте били, да сте и да си останете човеци. Това го е казал през четирийсет и шеста година още нашият учител Георги Димитров и, както винаги, се е оказал съвършено прав. Мога да се изкашлям аз на тази титла народен деятел, дето ще отиваш под формата на културна бригада да тормозиш командира на поделението, че пък и с командировъчно удостоверение! Но за това стана дума…
Вече ви обясних и аз, и лейтенант Капинов, надявам се, какво е чрезвичайно произшествие. Неприятност е то от провинилия се, през старшината и прекия командир до министъра на народната отбрана, защото една армия е в най-добро състояние, ако няма чрезвичайни произшествие. И обратно…
Имахме в по-предния набор едно момче Владко. Владко, аз по-голям математик от него не съм виждал, печелеше всички състезания и олимпиади и беше решил някаква задача, която нямала отговор от европейски мащаб, и като изпрати решението, отговориха му от Швейцария, че и така можело. Сигур не са искали да се признаят и да му дадат награда, ако е имало награда. Аз на този Владко му разказвам една история с кибритена клечка, дето един фатмак отпреди Девети накарал едно войниче да измери с кибритена клечка спалното помещение, а той ми отговаря, че нашето помещение съдържа 720 на дължина и 240 на ширина кибритени клечки. Проста работа, аз достигнах същия резултат на другия ден от калем: в един метър влизат двайсет клечки по пет санти, а в тридесет и шест, колкото е ширината - 720, и тъй нататък, ама Владко се сети веднага и изчисли веднага, което именно подсказва неговите математически способности…
И точно него го намирам една нощ заспал на пост пред знамето. Знаете къде се дава наряд пред знамето в червения кът. Ако това не е чрезвичайно произшествие! А аз не вярвам на очите си и не мога веднага да реша какво да направя. Това момче аз не само го уважавах, аз, може да се каже, го обичах и първото нещо, което ми мина през ума, бе да му светна два и хем да го събудя, хем това да му бъде наказанието, като го прикрия пред началството.
Обаче като се закълнете след два месеца и вие ще видите какво е това войнишка клетва и колко е лесно да я престъпиш и мисълта за прикриването се изпари моментално. И тръгнах да му стоваря два. А го гледам - заспал, ама има нещо, дето не е като хората. Опънал се като тояга и блед, блед, чак устните му сини. Уплаших се да не е умрял, посегнах към челото му - топло. Сложих огледалце на носа - диша. Поразтърсих го лекичко, не се прегъва, а се поклаща цял като молив. Разтичах се - дневални, лазарет, будене на доктора посред нощ…
Докторът най-напред ме наруга, че не съм баба, а старшина, после видя, че работата не е проста, ами го докарва на кома ли, на клиническа смърт ли, от медицина на разбирам и не желая да разбирам… Докара момчето в нормално състояние, в смисъл, че му възвърна физиката, но Владко спи, не се събужда. В джоба на куртката му едно писмо.
Докторът го прочете, докторите и адвокатите мислят, че всичко им е позволено, и започна да псува. И ме кара и аз да чета, а аз чуждо писмо няма да прочета и пред смъртно наказание. Но той го прочете и ми разказа всичко. От тревоги, вика, момчето не е спало няколко нощи и като е застъпило на пост, стоенето на едно място и съсредоточението са го докарали до клинично заспиване и до кома…
Взех един ден неплатена отпуска и тръгнах за София. Исках да ги видя тия изроди, Владковите родители, исках да си поговоря с тях. И за късмет ги намерих и двамата вкъщи, макар от писмото да се разбираше, че вече са се развели официално и всеки ще живее с новия си партньор…
Ето накратко каква беше работата. Решили тия келяви софиянци (да прощават тук столичаните) да се разведат, ама не им било удобно от детето и крили от него, докато влезе в казармата. През това време всеки си живял с новия и новата, а в къщи пунтират фамилия, та да изкара Владко по-висока диплома и да не му пречи на бъдещето. С две думи - грижа за човека.
Уговорката била - влезе ли момчето в казармата, вече е мъж и ще може да понесе всякакви тревоги и неприятности. И едвам дочакали да изиграят театъра като все още мъж и жена на клетвата, връщат се и написват писмо на момчето.
Ей това писмо, както ми го разказва докторът, изкарало Владко от релсите. Много по-лесно е щял да понесе истината от самото начало, отколкото да научи после, че цялата им фамилия е била един маскарад, и то в негово име и за негово добро. Абе решил си да правиш нещо - троши си главата направо, какво ще забъркваш детето, че пък после да се хвалиш колко много си държал на неговото спокойствие и си си разрешил личен живот едва след като детето е станало войник, сиреч мъж…
Както и да е - намирам ги тези двамата и те, като ме видяха в униформа, уплашиха се… Какво става значи с детето! И аз им казвам твърдо: вашият син, казвам, извърши престъпление, заради него в поделението ни има чрезвичайно произшествие и сега, казвам, работата ще стигне навярно до военен съд…
Ах, ох, кършене на ръце и жената вика: да вървим, Анастасе, да търсим връзки, да го спасяваме, сега-зесега, вика, той ни е единствен, всичко правихме за негово добро… Аз това ваше добро, казвам, го научих от доктора, който прочете писмото, и точно затова съм дошъл, само за да ви видя как изглеждате. Защото това, дето сте го направили, рекох, прост човек не може да го измисли, много акъл и ловкост трябва на човека да измисли такова нещо и още повече му трябва, за да се похвали с него пред детето си.
Аз, казвам, старшина Ангел Долев, скрих чрезвичайното произшествие от началството, като научих какво е станало. И външно, и вътрешно съм простил на Владко, но на вас, рекох, никога няма да простя, егоисти с егоисти, и научни работници на всичко отгоре!
Тежко и горко на този народ, дето ще чака на вашата наука, рекох, остава само и по специалност да сте възпитатели на децата, и другарката се смъкна на канапето, тя била по специалност педагогика и тя измислила този начин на развод и личен живот в името на Владковото спокойствие…
Като отслужи, момчето отиде да живее в студентско общежитие и следваше математика, а може би вече и да е завършил. Все ми се е искало да го видя, знам ги къде са и студентските общежития, ама ми е неловко, да не се притесни, като знае, че съм в течение на цялата работа. Само веднъж ми рече: “Много ти благодаря, другарю старшина, за човешката обноска, и на доктора благодаря, че ми спаси живота!” Това беше цялото обсъждане на положението, пък и повече няма какво да се говори между мъже и войници…
Ей такива пережитки на капитализма, както е казал Ленин, или остатъци от буржоазното съзнание има все още и ако могат да виреят в живота, народната социалистическа казарма - не!
Защото не може едновременно да бъдеш хитрец и истински мъж, нито да си подлец и заедно с това герой. Примери мога да ви дам много, аз макар и да не съм участвал в Отечествената война, но съм служил с активни борци, партизани и командири от Първа българска армия и ако ме попитат какъв трябва да бъде истинският войник и командир, мога да го нарисувам от приказки веднага. Ако, че ми се губят първите десет години.
А ми се губят те, защото като изкарах трети клас по старому, нямах вашите родители и вашите възможности, а тръгнах да купувам яйца и да ги давам на търговеца с половин стотинка печалба и за да изкарам днеска лев, трябваше да събера двеста яйца. Затуй, казвам, ми се губят първите десет години и макар да си личи, че съм от Пролеш и че съм завършил вечерна гимназия, но пък съм я завършил честно и почтено, защото народната казарма намери у мене качества и ме задържа на свръхсрочна служба. И не е за хвалба, но я завърших с пет и шейсет и три само защото математиката не ми вървеше, аз и затова го обикнах това момче Владко и го уважавах много и затова ходих чак при неговите родители - благодетели!…
Ще я носите службата, казвам, иначе тя ще ви носи и аз ще ви нося на рамо до сто и едно и на връщане. Но да знаете, че ще излезете оттука мъже и половина, защото цивилният живот ще ви развали половинката, та пак да си останете цели. И няма защо да ми викате по кьошетата Кир Михалаки, както вече ви казах, това е заболяване и аз приемам всекидневно по седем хапчета липомид. И още било с медикаменти, било с гимнастика дебелият може да отслабне и пияният като се наспи, ще изтрезнее, но глупакът никога и чрез нищо не може да поумнее!…
Ето това исках да ви кажа в този първи наш свободен разговор. След малко, както се полага, ще направим един свободен разговор, и още един и няма само аз да дрънкам, ами ще ви дам възможност и вие малко да подрънкате… Ясно ли е? Строй се!
