Лев Гинзбург

Лев Владимирович Гинзбург (24.10.1921, Москва, - 17.09.1980, Москва) е руски съветски поет, прозаик, преводач, публицист, обществен деятел от еврейски произход. Роден в семейство на юрист. Учи от 1939 г. в МИФЛИ, но през септември с. г. е мобилизиран в армията. Шест години и половина служи на Далекоизточния фронт Член на КПСС от 1945 г. Завършва филологическия факултет на МГУ (1950). Първата си книга с преводи (от арменски) - „Дарбни Аршавир. Басни” издава през 1952 г. По-нататък превежда основно немски поети. Автор на класически преводи на немски народни песни и балади, поезия на вагантите, на поети от XVII век, ранната лирика на Шилер, произведения на поети от ГДР. Автор на няколко книги с антифашистка публицистика, в които описва многобройните си пътувания в ГДР и във ФРГ. Председател на секцията на преводачите на Московското отделение на Съюза на писателите на СССР. Книги с преводи: „Немецкие народные баллады” (1959), „Слово скорби и утешения: Немецкая поэзия Тридцатилетней войны 1618-1648 годов” (1963), „Лирика вагантов” (1970), „Волшебный рог мальчика” (1971), „Вольфрам фон Эшенбах. Парцифаль” (1974), „Колесо Фортуны. Стихи немецких поэтов в переводе Льва Гинзбурга” (1976). Публицистика: „Дудка Крысолова” (1960), „Цена пепла” (1962), „Бездна” (1966, преведена на няколко езика), „Потусторонние встречи” (очерци, 1969, отд. изд. - 1990), „Разбилось лишь сердце мое” (1981). Носител на литературната награда на ГДР „Йоханес Бехер” (1969). У нас е издадена книгата му „Само мойто сърце се разби. Роман-есе” в превод на Иван Николов (НК, 1983).


Публикации:


Поезия:

В ГЕРМАНИЯ СЕГА Е СТУД И СНЯГ…/ превод: Иван Николов/ брой 73 май 2015