Анастасия Ермакова

превод: Георги Ангелов

***
Разсърдих се на дъщеря ми -
срути пясъчната си къщичка.
Цяла нощ не спах,
мислих:
ще мога ли да й направя нова?

—————————–

***
Искам да живея така, както трябва.
Само не зная как.
И трябва ли?…

—————————–

***
Осемнадесет, деветнадесет, двадесет…
Две малки момичета мачкат бръмбари -
грациозно и невинно.

—————————–

***
Гласът на гарата казва истината:
някой пристига,
някой заминава,
някой чака.