Васил Воденичарски

Васил Георгиев Воденичарски, български писател, журналист и революционер, е роден на 12.01.1918 г. в село Хайредин, Оряховско. Завършва основно образование в родното си село. Учи в гимназия в Оряхово, от която е изключван няколко пъти за активната си ремсова дейност, в гимназията в Лом (1934), останалите две години учи пак в Оряхово. Записва се в Педагогическия факултет на Софийския университет (1937). Член на нелегалния БОНСС (Български общонароден студентски съюз), на ръководството му в Историко-филологическия факултет и на общото му студентско ръководство. Изключен от СУ за една година за участие през януари 1938 г. в демонстрации против хитлеристката окупация на Чехословакия (1938), интерниран в Несебър през с. г., после е въдворен на принудително местожителство в родното си село. Сътрудничи на вестниците „Академик”, „Светлоструй”, „Култура”, „Млад кооператор”, „Кооперативна защита”, „Заря”, „Ново слово”, „Завой” (Варна), „Литературен критик”, сп. „Гребец” и „Предел”. Псевдоним: Чубай. Във в. „Литературен критик” предлага да се популяризират произведенията на Ботев, Вазов, Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови, Яворов, Михайловски, Влайков, Страшимиров, Йовков и Елин Пелин. Издава книгите с репортажи и разкази „Равнината тръпне” (1938), „Искри” (1939), „Земя и хляб” (1940). Организира в Хайредин през ваканциите Младежка кооперативна група, въздържателно дружество към читалището и издава „говорещия” вестник „Думба-лумба”. Отново е арестуван за представлението на пиесата „Житница” и интерниран като „опасен за властта” през септември 1941 г. в лагера Еникьой, край град Ксанти, където пише най-значителните си разкази и репортажи, издадени по-късно - документалната хроника „Концлагерът Еникьой” (1949). Престоява в лагера повече от две години. Освободен е на 25.10.1943 г., но полицията отново го потърсва и Воденичарски преминава в нелегалност на 6.11.1943 г. Партизанин от отряд „Гаврил Генов”, продължава да пише репортажи и разкази. След предателство полицията влиза в дирите на групата му, загива заедно с още четирима партизани в няколкочасов неравен бой с полиция, войска и жандармерия край село Липница, Врачанско на 28.04.1944 г.


Публикации:


Проза:

КОНЦЕНТРАЦИОННИЯТ ЛАГЕР/ брой 73 май 2015

СИВИТЕ ДНИ/ брой 73 май 2015

ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ/ брой 83 април 2016

В СТОЛИЦАТА НА АПОСТОЛА/ брой 84 май 2016