ОГНИЩЕТО НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ДУХ

Илия Енчев

Един от най-добрите познавачи на българската история, Константин Иречек, като разглежда епохата на нашето възраждане казва: „Цялата история на българското възраждане е в същото време и история на българското училище.”

Ако тази мисъл бе казана от българин, или още повече от български учител, може да се допусне, че в нея има преувеличаване, нещо пресилено. Но тя е казана от един чужденец, от един първокласен учен, за да признаем, че в нея има една обективна преценка на фактите.

И наистина, ако извадим от съдържанието на новата българска история онова, което е живота на училището, какво би останало?

Или: ако не беше училището, би ли могло да стане онова, което ние наричаме днес възраждане на българския народ?…

Когато застанем на тази позиция - чрез училището да разглеждаме епохата на възраждането - Пловдив заема едно особено място, което го поставя на първа линия, като огнище на възрожденски дух. Той заема първо място, що се касае за по-висока степен на училищно образование.

По отношение на нашата културна история много факти, дори някои от епохално значение, не са достатъчно добре известни на българския интелигентен свят. Тъй например, дори и хора със специално историческо образование грешат като приемат, че в 1835 г. в гр. Габрово се открива първата българска гимназия. Голяма грешка!

В Габрово се развива пълен курс на тогавашен тип седмокласна гимназия, това е вярно. Обаче, дата 1835 г. е епохална дата с това, че тогава се открива първото светско взаимно първоначално училище, което замества хилядогодишното съществуване на църковно-килийното училище.

Много понятно: как ще се открие направо гимназия, когато по това време няма ученици, свършили първоначално светско училище?

А тъкмо Пловдив е мястото, където се туря началото на гимназиално (по тогавашен израз „висше”) образование, като за пръв път в България се открива гимназиален курс в съвременния светски смисъл на думата, за разлика от „горните” елино-български училища, като това на Еман. Васкидович в Плевен или това на Сава Доброплодни в Шумен.

Найден Геров (1823-1900), който е първият българин, свършил в Русия висше образование, е открил на септемврий 1850 г. с помощта на пловдивските първенци І гимназиален клас, по-късно - в 1857 г. Ст. Бурмов открива в Габрово І гимназиален клас.

При какви обстоятелства е станало откриването на това първо „висше” училище в България е един специален въпрос, сам по себе си много интересен и крайно поучителен. Тук ние се задоволяваме да припомним и да подчертаем един крупен факт, една дата от епохално значение в нашата училищна и културна история, чрез която ясно се определя първенствующото място на гр. Пловдив в епохата на нашето възраждане.

За отбелязване е, между другото, че това висше епархийско училище за „благодетелно възпитание” било наречено „Св. Кирил и Методий”. И с това то става люлка за създаването, още в турско време, на всебългарския просветен ВЕЛИКДЕН, който се празнува на 24 май всяка година.


в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 431, 19.04.1939 г.