Борис Сиротин

Борис Сиротин (Борис Зиновьевич Сиротин), руски поет, прозаик, преводач, е роден на 05.02.1934 г. в село Новочеркаск, Оренбургска област. Завършва Селскостопанския институт в гр. Саранск. Първите му поетични публикации са във в. „Молодой ленинец” през 1955 г. Публикува стихове и повести в издания като „Наш современник”, „Москва”, „Юность”, „Новый мир”, „Антология русского лиризма”, „Благовест”, „Октябрь”, „Странник” и др. Автор е на над 20 книги с преводна поезия от езиците на народите на СССР и на над 30 стихосбирки, сред които „Сколько света в мире!” (1961), „Подарок” (1961), „Снежный эскадрон” (1963), „Добрая зима” (1965), „Дыхание” (1965), „Составленье мира” (1968), „Огонь и хлеб” (1969), „Разговор с великой равниной” (1972), „Среди людей” (1974), „Главный праздник” (1976), „Большие дни” (1978), „Зимняя повесть” (1980), „Ночные кони” (1980), „Русские зимы” (1982), „Вечерний поклон” (1982), „Люблю невзначай и навек” (1984), „Каменная чаша” (1986), „Родное имя” (1987), „Живи, человек” (1987), „Простерлось поле Куликово” (1989), „Происшествие в новом городе” (1989), „Голос далекий” (1992), „Сегодня и вчера” (1993), „Я о любви единственной своей” (1998), „Пробуждение в январе” (2000), на автобиографични повести като „Страдания молодого и ветреного” (2000 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на Русия. Носител е на много литературни награди. Живее в гр. Самара. Умира на 23 септември 2020 г.


Публикации:


Поезия:

ПРЕБИВАВАМ В ЕВРОПА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 73 май 2015