ЕЛКА НЯГОЛОВА: „ДАЛИ НЕ Е ВРЕМЕ ЗА СЪБИРАНЕ НА КАМЪНИ?… “

Анжела Димчева разговаря с Елка Няголова, непосредствено преди Деветия международен фестивал на поезията  „Славянска прегръдка” (20-25 май 2015)

- Г-жо Няголова, вече над 10 години ръководите създадената от Вас Славянска литературна и артистична академия, издавате сп. „Знаци”, организирате ежегодно Международния фестивал „Славянска прегръдка”… Откъде се взима тази духовна и физическа енергия в това крехко тяло?

- Хм, колкото до тялото, прекрасният поет и непрежалим мой приятел Данчо Кръчмаров беше казал в едно свое стихотворение за поетесите: „Те нямат тяло, само душа…” Май има нещо такова. И като си помисля, Бог наистина ми е дал много дух, колкото за десет вятърни мелници… Шегувам се, разбира се. Истината е, че много вярвам в каузата на Славянска академия, в нейната обща и висока душа. Дано да не Ви звучи патетично, но предпочитам малко повече родолюбив патос, отколкото хладната длан на полузаспали хуманоиди, с пълни джобове, но с празни глави и души… Във време, в което всички врати на цивилизацията ни към духовното се затварят, ей в това време точно създадохме нашата международна творческа организация. Сложихме акцент върху духовното, върху приликите, а не върху отликите между нас, славяните. Искахме да възродим контактите помежду си, а оттам - и самочувствието си, че „и ний сме дали нещо на света”… Трудно можем да си представим световния артпроцес без сериозния славянски принос - в словесността, в музиката, в изобразителното изкуство, в киното…

- Вие сте превърнали и нощите в работни дни - само и само да служите на благородни каузи… В Русия, в Полша, в Хърватия, в Словакия и Словения, в Латвия, Великобритания и в други страни го забелязват. Там се пише и говори много за Кирил и Методий, за многобройните преводи на славянски автори у нас; превеждат се и български там… А нашите медии мълчат. Или се отчитат с едноминутни репортажи. Защо?

- Не им се сърдя. И честно казано, не съм особено активна в този контакт, въпреки че от моите журналистически години навсякъде има колеги, с които взаимно се ценим. Но гледам да не им натрапвам своите възгледи. Времето ни е такова - робува на инерции; някои хора страдат от хроническо късогледство на душата. Много думи се търкалят по тротоара без душа… Това е и когато гледат към миналото, и когато мислят за настоящето… Напоследък дори понятието славянска култура се възприема превратно, прецежда се през някакви геополитически цедки, вкарва се в общи знаменатели. Прави се опит за откъсване от Русия и от другите ни роднински славянски корени, един вид - мъчим се да разделим това, което Бог е събрал. Това вулгарно политизиране на културните процеси и на различните артобщества е порочно. То води до призрака на един съвременен Вавилон. И е разрушително и опасно. Казано - в общ план. А конкретно за медиите, навярно и ние от Академията, имаме пропуск, че не сме направили нужното, за да информираме публиката чрез тях…

- Защо хората на изкуството все се оплакват, че няма пари за проектите им? Вие на кого разчитате за подкрепа? Въобще как успяхте да изградите Славянска академия, разклонила се вече в 19 страни на Европа?

- Ето, тази точно постановка - че „хората на изкуството се оплакват”, е много вредна. Тя насажда досада, пренебрежение към творческите гилдии, недоразбиране и недооценяване на духовния продукт въобще. За тези 25 години се постигна удивителна по мащаба си психологическа деформация, която едва ли не зачертава от социалния спектър на обществото ни творците. Анонсира ги като безполезни, чакащи, мрънкащи… А това е истински мислещата и най-фино чувстващата прослойка на народа ни, тази, която е най-близо до него и го разбира… Затова нека да кажа: творците от Славянска академия не се оплакват, а работят талантливо и достойно, пишат и защитават проекти, убеждават симпатизанти на идеята, че това, което правят, е нужно. Създаването на тази международна структура е свързано именно с взаимно доверие. Началото сложихме във Варна преди 9 години, с активната подкрепа на Общината. Има години, в които географията на фестивала и на другите наши форуми е по-широка: Варна-София-Добрич-Шумен-Русе-Разград-Хасково-Балчик-Шабла-Мадара-Плиска-Преслав… Фестивалът „Славянска прегръдка” още на втората си година прекрачи границите ни. Сега такива културни празници се правят (заедно с колегите от различните филиали на Академията) и в Рига, Белград, Москва, Лондон, Варшава, Загреб, Копривница, Далмация, Жирардов, Смедерево, Баня Лука, Подгорица… Освен Община Варна имаме и други традиционни партньори: Съюз на българските писатели, Фестивален и конгресен център-Варна, Икономически университет-Варна, Фондация „Устойчиво развитие за България”, Синдикат на българските учители, Национален литературен музей… В отделни години сме имали съпричастието и на: Лукойл Нефтохим-Бургас, Форум „България-Русия”, Руския културно-информационен център в София, Полския културен институт… Последните две години реализираме общи проекти с Министерствата на културата на Сърбия и Хърватия. За ежегодните лондонски фестивали надежден партньор е Фондация „Полония”. Имаме и Почетни членове на Академията, които са наши приятели и истински радетели - те много ни помагат. Държа да кажа, че изпитваме топла благодарност към всеки, с когото можем да погледнем в една посока. Най-важна за нас е споделеността. Това се отнася и за т.н. лепти. Въведохме думата от църковната стилистика. Така звучи тя при старите гърци, с която са означавали понятието принос. Това е дребна монета, за скромно парично дарение за обществена или благотворителна цел. Един ще може да участва в общото дело с 500, друг - с 50 лв. Но нали силата на молитвата зависи не от дебелината на свещта, а от искреността, с която човекът се моли!

- Защо е нужно днес обединение на славянския свят? Много хора у нас ще възразят: ние сме част от Европейския съюз, това ни стига.

- Добре, щом на някого това му стига… На мен и на моите колеги не ни е достатъчно. Ние търсим и други общи платформи за духовна близост. Езикът! Езикът, това е държавността. И още: нашето езиково родство, преплетените ни исторически корени, сходната чувствителност… Това са все кръвни връзки! Това е все обща родова памет.

Имаме го този спомен за род - особено с руснаци и украинци, със сърби и македонци. На някого може и да му се стори анахронично да се говори във времето на Европейския съюз за славянство, има такива пещерни гласове, надъхани с омраза, но я попитайте българина чрез един референдум и той ще посочи своите най-близки народи. Но никой не го пита - знае се защо. Ами чехите и тяхната културна роля в Следосвобожденска България? Ами хърватите, съхранили спомена за Светите братя чрез Глаголицата, ползвана в Далмация почти до 19 век… Истинската вътрешна свобода започва от момента, в който се сложи точка на фобиите. Но при нас това е много трудно. Нали знаете: на глупостта дрехата й е винаги възтясна. Просто защото самочувствието й е голямо и я опъва по шевовете…

- През 2013 г. на фестивала „Славянска прегръдка” Вие се опитахте да съберете всички президенти на България, управлявали през годините на демокрацията. Какво послание беше залегнало в тази идея? Тогава президентът Желев припомни, че България е мост към света не само чрез културата, но и чрез науката си.

- Идеята е четлива: в навечерието на най-българския празник - 24 май, да бъдем ЗАЕДНО - всички: и поети, и артисти, и славянски гости, и управленци. Веднъж поне. В един ден от годината само. За да изпитаме сладостта и заряда от това. Пък може и да ни хареса? И да се поклоним пак заедно пред делото на Светите братя… Нали, Божем, те са духовните ни покровители!

- Как да обърнем внимание на управляващите към проблемите на писателите, например? Художниците, музикантите и актьорите са творци с възможности да се изявяват на световния пазар, а писателите са ограничени от родния език. Как славянското езиково семейство да се наложи на световната сцена?

- Като начало, не е зле да се познаваме помежду си, да се четем взаимно, да се превеждаме, да се търсим. Толкова интересни автори има в днешния книжовен процес в славянските страни. Впрочем, защо само славянски! След съвременните преселения и фалшиви процеси на глобализация сме като един пръснат по света славянски архипелаг… Дали не е време за събиране на камъни? На живи камъни. За храма… На камъни, не на hewn stone. Колкото до управленците, знам ли… Аз съм само един поет, който има най-ненужното занимание: пише книги и си мечтае как да преведе и издаде Ботев, Дебелянов, Яворов на всички славянски езици, та да стигнат български духовни писма и до други държави. Впрочем, това вече го направихме. Измисляме си следващите мечти…

- Сега предстоят интересни проекти. Открехнете завесата за широката аудитория, която досега не е чувала за Славянска академия. Как да стане атрактивна поезията с различните си форми за новите поколения? Освен финансови средства и реклама, какво още е нужно?  

- Поезията не е циркова акробатка. Не е нужно да ходи по ръцете си. Когато е достатъчно силна, тя завладява читателите - и стари, и млади. Имаме 38 Радетелски клуба на Академията в страната. Често се срещаме с младите. Не е вярно, че са ограничени и нечувствителни. Навярно някой ревнува от младостта и образоваността им и създава тази легенда…

- А личните Ви планове? За себе си нищо не казахте…

- Най-личното в тези дни е очакваният Девети фестивал „Славянска прегръдка”. На 20 май Варна ще посрещне пак около 60 поети от 20 държави. Сред тях - и академици, и Председатели на творчески съюзи и ПЕН-центрове, и Главни редактори на сериозни издания, членове на различни Академии… И, разбира се, много талантливи млади хора, чиито стихове ще слушаме с интерес. Какво по-лично от това! А иначе… готвя нова книга с поезия; току-що издадох книга в Русия („Ангел в пещере”). Предстоят ми и няколко фестивала в различни страни, няколко рецитала също… Тази година (най-после) трябва да види бял свят на български език и романът ми „Немите камбани”, който рови във вечните балкански истории…

Елка Няголова, кратка биография

Авторка на 19 книги, в България и в още 7 държави - Русия, Франция, Украйна, Сърбия, Македония, Полша, Хърватия. Носителка на национални литературни награди, сред които: „Южна пролет”, „Изворът на Белоногата” (за цялостно творчество) и Голямата награда „Дора Габе”; лауреат е на учредената в Полша Международна литературна награда „Белият ангел на поезията”. Лауреат на Пушкински медал. Поезията й е превеждана на повече от 15 езика. Самата тя превежда от 5 езика, поети-класици и съвременни автори от славянския свят. Председател на Славянска литературна и артистична академия. Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите. Главен редактор на сп. „Знаци”. Член на СБП и на Академията за руска словесност.