ВЛАД ДРАКУЛА (1431-1476)

Елена Артамонова

превод: Георги Ангелов

1. Младост на Дракула. Младият пленник

Името на княз Влад III Басараб е обкръжено от огромен брой митове, измислици, слухове и даже самото му прозвище – Дракула предизвиква много спорове и предположения.
Мнозинството от съвременните историци наричат Влад Воеводата Цепеш, а не Дракула, макар че румънското прозвище Цепеш (букв. – Набивач на кол) за първи път е било упоменато едва през 1508 година, цели тридесет и две години след гибелта на Влад. А прозвището Казъклъ (турският аналог на думата Цепеш) князът получил от своите врагове още приживе. Така нарекли воеводата страхуващите се и ненавиждащите го турци. Но в самата Влахия и в другите християнски страни той бил известен изключително като Дракула. Най-точната форма за изписване на името му е Дрегуля (Драгула), но според наложилата се в Русия традиция Влад фигурира в моя роман и във всички посветени му статии като Дракула.

В Румъния Влад Воевода е считан за национален герой, храбро сражавал се с османските завоеватели, но в чужбина той често е представян или в образа на вампир, или като кръвожаден тиран, “великият изверг”. Нека да се опитаме да разберем защо този безстрашен рицар, защитавал своята Родина и Православната Църква, е заслужил в очите на потомците толкова противоречива репутация. Защо някои го наричат светец, а други – син на дявола?
Да се пренесем шест столетия назад в кървавото и жестоко време на османската агресия на Балканите. Започвайки от XIV век, турците упорито проникват на полуострова, завоювайки нови и нови територии. Владетелят на Влахия Мирча Стари, дядо на Влад Дракула, успешно спирал турската експанзия, но след смъртта му през 1418 г. в княжеството се разгоряла яростна борба за власт. Сред многобройните претенденти за престола бил и незаконороденият му син Влад, баща на нашия герой. Своята младост Влад прекарал в двора на императора на “Свещената Римска империя” Сигизмунд I, там влязъл в ордена на Дракона, за принадлежността към който впоследствие бил наречен Дракул. Скоро след влизането му в ордена, Сигизмунд определил Дракул за официален претендент за влашкия трон.
Когато през декември 1436 новият княз пристигнал в столицата на Влахия Търговище, той имал вече трима сина: Мирча, Влад и Раду, най-малкият от момчетата, роден от втората жена на Дракула, княгиня от Молдова. Точните рождени дати на синовете на владетеля не са установени. Счита се, че Влад-младши се е появил на бял свят между 1428 и 1431 в трансилванския град Сигишоара, където по това време живял Дракул със семейството си.
Владетелят се стремял да даде на децата си – наследници на влашкия трон – блестящо всестранно образование. Момчетата се развивали както духовно, така и физически. Известно е, че Влад Дракула (Цепеш) се занимавал с плуване, фехтовка, участвал в рицарски турнири, обучавал се в стрелба с лък, придворен етикет и висока езда, в която имал големи успехи. Младият Дракула изучавал история, хуманитарни науки, политическо и отчасти църковно право, знаел няколко езика. Освен родния румънски, владеел италиански и френски, славянски, на който се водело съдопроизводството в румънските княжества (авторката има предвид старобългарски език – бел. прев.), латински – езикът на дипломатическата кореспонденция, немски и унгарски. По-късно, при трагични обстоятелства, Дракула овладял до съвършенство и турски.
Така минавало детството на княжеските синове. Момчетата растели, получавали образование, а в същото време политиката на баща им неизбежно водела към катастрофа. Дракул дошъл на власт с помощта на Унгария, но след смъртта на император Сигизмунд предприел сближаване с Турция. През 1437 г. той сключил съюз с турците, започнал да им плаща данък, а година по-късно придружил султан Мурад II по време на неговото нахлуване в Трансилвания. Тази двойствена политика предизвикала раздразнението на новия воевода на Трансилвания Янош Хунияди, който поискал възобновяването на участието на Влахия в кръстоносните походи. Дракул се опитал да запази неутралитет между враждуващите страни, но тази позиция само влошила положението му. Желаейки да демонстрира лоялност към султана, през пролетта на 1443 г. Дракул изпратил двамата си сина в Турция като залог за приятелски отношения. Влад по това време бил на 12-13 години, а Раду – на не повече от 9. Мирча, своя най-голям син и наследник, бащата оставил във Влахия.
Турските източници съобщават, че Влад и Раду се намирали в крепостта Егригьоз и първоначално условията, при които били държани, били общо взето меки. Момчетата имали възможност да учат турски и даже да усвояват военно дело, но това продължило кратко – възобновяването на военните действия между Османската империя и християнските страни създало реална заплаха за живота на децата на влашкия владетел. Договорът между Турция и Влахия задължавал Дракул да не воюва срещу султана, но натискът на Унгария бил толкова голям, че през 1444 г. той изпратил на помощ на кръстоносците малък отряд под командването на най-големия си син Мирча. Дракул разбирал, че такова решение е равносилно на смъртна присъда за по-малките му синове, но бил готов да даде тази жертва. В писмо до гражданите на Брашов той писал: “Моля да разберете, че аз позволих моите малки деца да бъдат убити заради християнския свят. За да можем и аз, и моята страна да продължим съществуването си като васали на императора.”

На 10 ноември 1444 г. армията на кръстоносците претърпяла поражение в битката при Варна, а нейният предводител Владислав загинал. Хунияди успял да се спаси благодарение на власи, които добре познавали местността. Но влашкият княз и по-големият му син считали воеводата Янош за пряк виновник за поражението на християните, а после се изказали на свикания военен съвет с обвинения срещу своя бивш съюзник. Поддавайки се на обвиненията на Мирча, членовете на съвета осъдили Хунияди на смърт, но отчитайки миналите му заслуги, все пак запазили живота му, а Дракул гарантирал на Хунияди безопасност по време на неговото преместване от територията на Влахия.
Но въпреки най-лошите предположения на влашкия княз, синовете му не били убити или ослепени – действията на баща им довели само до влошаване на начина, по който ги държали. На практика, на султана не била изгодна смъртта на Влад и Раду – той продължил да ги използва, за да въздейства върху Дракул. Скоро турците успели да сломят съпротивата на по-младия пленник – Раду приел исляма, станал фаворит на султана, а за в бъдеще му бил обещан влашкият трон.
За разлика от брат си, Влад проявил устойчивост, мъжествено понасяйки трудностите на пленничеството. Несъмнено, четирите години, прекарани в Турция, много силно повлияли за формирането на характера му, закалили го и, възможно е, дори го озлобили. В годините на пленничеството си Влад добре опознал психологията на враговете, техните силни и слаби страни. Впоследствие това му помогнало да разработи успешна тактика за борба с турските завоеватели. Жестоките методи за разправа с враговете, които понякога се вменяват на Дракула, не били негово “изобретение” – изтънчените наказания, в това число и набиването на кол, широко се практикували както в Турция, така и в други страни и били обичайно явление за XV век.
След разгрома на кръстоносците в битката при Варна, Дракул се опитал да облекчи участта на синовете си, възобновявайки преговорите с Турция, резултат от които станал нов договор. Но тези действия не донесли свобода за децата му и само окончателно влошили отношенията между Влахия и Унгария. През есента на 1447 година Янош Хунияди взел решение за наказателна операция. В последните дни на ноември 1447 в околностите на Търговище станала фаталната за Дракул и Мирча битка. Синът на княза бил взет в плен от враждебно настроените боляри и граждани, били го и го заровили жив, а Дракул успял да избяга от бойното поле. Но с малко преживял Мирча – преследвачите му го настигнали недалеч от Букурещ, където го и убили. След като отстранил Дракул и утвърдил на трона своето протеже Владислав II, Хунияди се върнал в Трансилвания.
Политиката на новия влашки княз не устройвала Мурад II, и той решил да го свали, заменяйки го с приемлив за Турция кандидат. Раду бил прекалено малък за тази мисия, затова изборът паднал върху Влад. На Дракула дали чин на офицер от турската армия и му обещали поддръжка в борбата за престола на Влахия. През есента на 1445 г., при отсъствието на Владислав II, поради поредния кръстоносен поход, Дракула влязъл във Влахия начело на отряд от турска кавалерия и без бой заел Търговище.
Периодът на първото управление на Влад Дракула се оказал кратък и продължил малко над месец. Оцелелият при разгрома на кръстоносците на Косово поле (17-19 септември 1448) Владислав II с остатъци от унгарската армия, побързал да се върне във Влахия. Дракула загубил битката с него и бил принуден да бяга от страната.
Така започнал дългият период на изгнание, скитанията на Влад в търсене на политическо убежище. Отначало той се насочил към Турция, но прекарал в двора на султана кратко време, опасявайки се да не попадне отново в турския затвор. След това се добрал до Молдова, където намерил приют и подкрепа при двора на Богдан II – брат на мащехата му и приятел на баща му. В столицата на княжеството Сучава Дракула се запознал с младия Стефан, син и наследник на владетеля, който бил по-млад от него с около 5 години. Младежите се сприятелили. Те учили заедно, заедно взели участие в сражението срещу полските войски при Красна, заклели се да си помагат един на друг в борбата за власт. Влад Дракула живял в Молдова от декември 1448 до октомври 1451, когато се случило трагичното събитие, принудило го да напусне княжеството. През есента на 1451 владетелят на Молдова Богдан II бил убит от своя брат Петър-Арон. Стефан, а после и Влад трябвало да бягат от страната.
Вероятно само безизходността на ситуацията заставила младите хора да се насочат към Трансилвания, отдавайки се на милостта на Янош Хунияди, човека, отговорен за смъртта на баща му и брат му. Влад го чакало сурово посрещане. В писмо от февруари 1452 г. Янош посъветвал гражданите на Брашов: “Ще бъде най-добре, ако го плените и го изгоните от страната”. На Дракула се наложило да напусне Трансилвания и да се върне в Молдова, където прекарал още три години.
На 29 май 1453 паднал Константинопол. Това събитие потресло християнския свят и многократно усилило османската заплаха – новият турски султан Мехмед II не възнамерявал да се задоволи с постигнатото и имал дългосрочни планове за завоюване на страните от Източна Европа. Една от главните мишени за него станала Унгария. В тази опасна ситуация Янош Хунияди вече не можел да разчита на поддръжката на Влахия. Отношенията с Владислав II се влошили заради териториални спорове и трансилванският воевода трябвало да търси други съюзници. През 1455 г. Дракула отново се обърнал към Хунияди с молба да му позволи да живее в Трансилвания и този път тя била удовлетворена. Влад оглавил пограничните войски, заемайки длъжността, която преди две десетилетия заемал баща му. Скоро Янош Хунияди представил Дракула като кандидат за влашкия трон на унгарския крал Ласло V.
През лятото на 1456 турските войски обсадили Белград – стратегически важна крепост, защитаваща южните граници на Унгария. Положението било критично, кралският двор в паниката избягал във Виена, но унгарските магнати не бързали да помогнат на Хунияди и той можел основно да разчита на силите на народното опълчение. Въпреки това трансилванският воевода успял да разгроми турския флот и заставил Мехмед II да се оттегли от стените на Белград. Тази победа станала последна за Янош Хунияди – в лагера на победителите започнала чума, жертва на която станал и самият трансилвански воевода.
Дракула заел трона вече след смъртта на Хунияди. В края на лятото на 1456 г. начело на малък отряд “синът на Дракона” преминал Карпатите, влязъл в бой с Владислав II и го обърнал в бягство. На 20 август сваленият влашки господар бил убит от привърженици на Дракула, а възможно е – и от самия Влад, който така отмъстил за гибелта на баща си и брат си. Скоро след това Дракула се качил на престола, а на 6 септември 1456 г. положил клетва за вярност към унгарския крал Ласло V. Така започнало второто, най-важно и продължително управление на Влад Дракула.

2. Главната битка на княз Дракула

Влад Дракула застанал начело на Влахия в тежки времена за страната. Протурски настроените боляри осъществявали предателска, подчинена само на собствените им користни интереси политика, натискът, оказван на княжеството от Османската империя, постоянно нараствал. Главната си цел господарят на Влахия виждал в защитата на страната и Православната Църква от турската експанзия, но в момента на възцаряването на Дракула Влахия не можела да противостои на такъв могъщ противник като Османската империя. Пред княза стояла задачата в кратки срокове да укрепи централната власт в страната, да създаде силна армия, да намери нови съюзници зад граница. Само решавайки тези задачи, той можел да предизвика турците. Затова, през първите три години на своето управление, както и било прието по онова време, лично отнасял данъка в Турция, поддържайки напрегнати, но все пак мирни отношения със своя страшен съсед. Тази политика позволила на Влад да се концентрира за решаването на вътрешните проблеми на Влахия.
Влашките боляри имали традиционно протурска ориентация, затова Дракула се стремил да ограничи властта им и да създаде класа от нови дворяни, изцяло задължени за положението си на княза, и поради това беззаветно поддържащи го. Той набирал своите съратници сред селяните, проявили храброст по време на бой, давал им земя, конфискувана от старите боляри. Запазили са се седем, подписани от ръката на Дракула, документа, в които той дарява имунитет от феодална зависимост на редица села. Отношението му към обикновените поданици се характеризира и от факта, че той категорично отказвал да плаща като данък на Османската империя момчета, от които турците впоследствие формирали еничарския корпус.
Влад Дракула придавал много голямо значение на засилването ролята на Православната Църква в страната. До наши дни са достигнали немалко документи, в които князът дарява на манастирите различни привилегии, както и земи. Също така той строял нови църкви и манастири, в това число и Снагов, който с неговите усилия се превърнал както в добре укрепена крепост, така и в център на православието.
Едновременно със засилването на централната власт в княжеството, Дракула се опитвал да подобри отношенията със съседните християнски страни и на първо място с Трансилвания, влизаща в състава на Унгарското кралство. Тези опити не се увенчали с успех. Саксонците открито поддържали съперниците на Дракула, нарушавайки условията на подписания през 1456 година договор с Влахия.
Тази позиция на саксонските градове принуждавала Дракула нееднократно да извършва рейдове в Трансилвания през 1457-1460 г., целта на които била ликвидацията на болярите-заговорници и техните поставеници, намерили убежище в Трансилвания. Но тези военни действия като цяло не нарушавали търговските връзки между Влахия и Трансилвания, за което свидетелства преписката на Дракула, непрекъснала се даже по време на изострянето на отношенията с отделни градове. Анализирайки съществуващите документи, може да се твърди, че до ареста на Дракула през есента на 1462, неговите трансилвански походи не предизвикали осъждане както в Унгария, така и в другите християнски страни и се разглеждали изключително като вътрешни проблеми на Влахия. Изпълнявайки дадената в младостта клетва, през 1457 Дракула помогнал да се възкачи на молдавския престол неговият братовчед и приятел Стефан, а година по-късно способствал за идването на власт в Унгария на Матияш Корвин, по-малкият син на Янош Хунияди. Уверен, че се е обградил с надеждни съюзници, споделящи неговите убеждения, Дракула направил това, към което се стремял от самото начало на своето управление – открито се противопоставил на Османската империя. Той престанал да плаща данък и нахлул в окупираната от турците територия на България.
Освен чисто военни цели, зимният поход от 1461-62 г. носел и освободителен характер – безжалостно изтребвайки враговете и предавайки на огън турските крепости, Влад едновременно освобождавал поробеното от турския завоевател българско население и предоставил възможност на изповядващите православието селяни да се преселят във Влахия, където те можели да се чувстват в безопасност. Европа възторжено приела известието за победата на Дракула на Дунав. През 1462 година влашкият княз бил възприеман като лидер от европейски мащаб, способен да обедини и да оглави усилията на християнските страни в борбата срещу османската заплаха. Ръководителите на европейските страни на думи поддържали идеята за нов кръстоносен поход и това било съзвучно с настроенията на папа Пий II, който бил известен като ярък привърженик на възобновяването на борбата с Османската империя.
Предизвикателството към султана било направено. Разбирайки неизбежността на войната с турците, Дракула се обърнал за помощ към европейските монарси, но не получил реална помощ. Най-неочаквано обаче се оказало поведението на главния съюзник на Дракула – молдавския владетел Стефан. Въпреки че бил свързан с Дракула чрез тесни родствени и приятелски отношения, той отказал да дойде на помощ на Влахия, а впоследствие даже застанал на страната на Турция и Раду Красивия.
През лятото на 1462 станало окончателно ясно, че на Дракула му предстои сам да се изправи срещу Османската империя. Мехмед II събрал най-голямата от времето на покоряването на Константинопол армия, броят на която, по мнението на различни историци, превъзхождал числеността на армията на Дракула два, а по някои сведения и десет пъти. Господарят на Влахия призовал под своите знамена цялото мъжко население на княжеството, в това число и момчетата на дванадесетгодишна възраст, макар че прекрасно разбирал, че неговата армия няма да издържи открито противоборство със силите на султана, и затова избрал тактиката на партизанската война.
На 4 юни 1462 година турската армия нахлула на територията на Влахия. След първия кръвопролитен бой на Дунав, Дракула предприел тактическо отстъпление, примамвайки врага във вътрешността на страната. Турците стремително се придвижвали напред, макар че тази военна експедиция трудно би могла да бъде наречена “приятна разходка”. По заповед на княза селяните изгаряли своите села и посеви, криели в планините добитъка, тровели водата в кладенците и многохилядната армия, лишена от възможността да попълва продоволствените си запаси, изнемогвайки от жажда, вървяла по изгорената земя под жестокото слънце. Но и през нощта враговете не знаели покой, под покрова на тъмнината Дракула нападал техните лагери, сеейки паника и смърт. Независимо от трудностите на похода, султанът достигнал столицата на Влахия Търговище към средата на юни. Тук Мехмед II, възнамеряващ да сложи на трона съпровождащия го Раду Красивия, се сблъскал с неочакван проблем – формално той можел да влезе в столицата, но това изобщо не можело да бъде триумф на победител. Столицата на непокорена Влахия се превърнала в град на мъртвите – вратата на крепостта била отворена, а наоколо се намирали много набити на кол турски пленници. Потресен от зрелището, султанът така и не се решил да влезе в Търговище и заповядал да разположат лагера недалеч от града.
По такъв начин завоюването на столицата на Влахия се превърнало в зловещ фарс, а Мехмед II трябвало да признае, че така и не е решил нито една от поставените задачи. Дракула не бил свален, армията му не била разбита, в същото време турците понесли значителни загуби, а протежето на султана Раду можел да стане княз само на разлагащите се на слънцето мъртъвци.
Но въпреки неуспехите на султана, било ясно, че той ще продължи военните действия и поради многобройността на армията си, рано или късно ще удържи победа. Дракула разбирал, че само смъртта на Мехмед II може да сложи край на турското нашествие и затова се решил на отчаяна стъпка – да убие султана в собствения му лагер. В нощта на 17 юни 1462 година, три часа след залез слънце, той, начело на 7 000 влашки отряд нахлул на територията на турския лагер, унищожавайки всички, които срещал по пътя си. Неочакваната нощна атака предизвикала паника и изплашените турци започнали да се избиват един друг, увеличавайки и без това огромния брой на жертвите. Ако не било предателството на един от командирите на армията на Дракула, който бил длъжен да атакува турския лагер отвън, но не направил това, войската на Мехмед ІІ щяла да бъде напълно разбита. Загубите на турците се оказали толкова големи – по някои данни 15 000 души, че султанът бил принуден спешно да напусне околностите на Търговище. На практика “нощната атака” на Дракула довела до разгром армията на “покорителя на Константинопол” и бягството на султана. Но, за съжаление, влашкият княз така и не успял да се възползва от плодовете на блестящата си победа и това станало съвсем не по негова вина.
Турската армия отстъпила в Молдова, Дракула продължил да я преследва, и тук станало събитие, рязко изменило хода на кампанията. Молдавският княз Стефан, влязъл в сговор със султана и с Раду Красивия, неочаквано атакувал влашките войски, нанасяйки удар в гърба на своя приятел. Поради получената рана, Стефан скоро прекъснал участието си в бойните действия, но предателството му изиграло фатална роля в съдбата на Влад – успехът го напуснал и той започнал да търпи едно поражение след друго. По това време Мехмед II напуснал територията на Влахия, оставяйки част от своите войски на Раду, на когото сега предстояло самостоятелно да завладее влашкия трон. В княжеството се разгоряла гражданска война, получила названието “войната между братята”. Армията на Влад се топяла пред очите му и той можел да разчита само на подкрепата на Матияш Корвин, който вече бързал на помощ и се намирал в Трансилвания.
Но вместо веднага да се придвижи към Брашов, Дракула се насочил към Поенари – планинска крепост, намираща се далече от военни и търговски пътища. Вероятно е искал да вземе оттам своята невенчана жена и сина си, да ги спаси от турски плен. Ние не знаем почти нищо за личния живот на Дракула и сме принудени да се опираме основно на фолклорни разкази. В тях се говори за някаква жена, която в страха си от турски плен, предпочела да се хвърли в река Арджеш от най-високата кула на крепостта. Може би причината, тласнала жената към самоубийство, се е криела в това, че унгарският крал отдавна подтиквал Дракула към женитба с негова родственица, и сега, когато съдбата на княза зависела от Унгария, тази перспектива изглеждала много вероятна. Възможно е, невенчаната жена на Дракула да е счела смъртта си като най-добър изход от ситуацията…
След смъртта на любимата си, Дракула тайно напуснал обсадената от силите на Раду крепост. Озовавайки се в Трансилвания, Дракула влязъл в преговори с унгарския крал Матияш Корвин, обсъждайки детайли от новия поход срещу окупиралите Влахия турски завоеватели. След това, на 26 ноември 1462 последвал неочакван арест на влашкия княз. За това какво удивление е предизвикала постъпката на краля у неговите съвременници, може да се съди по документите от онова време. Авторът на “Унгарска хроника” Антонио Бонфини писал: “Кралят премина Алпите, както казват, за да освободи от ръцете на турците Дракула /…/ Идвайки тук, той, не зная по каква причина, а и никой напълно не разбра това, хвана Дракула в Трансилвания, а другия Дракула (Раду Красивия. – авт.), назначен в тази провинция от турците, въпреки всеобщото очакване, утвърди: първия доведе в Буда като пленник и го държа десет години в заточение”.
Така странно и трагично завършило основното управление на Влад Дракула, продължило малко над шест години. Чакали го години на затворничество, несправедливи обвинения, клевети, а после – триумфално завръщане във Влахия, победа и загадъчна гибел.

3. Дракула: посмъртното проклятие

В края на ноември 1462, в разгара на преговорите с Матияш Корвин, Дракула бил внезапно арестуван по заповед на унгарския крал, окован във вериги и изпратен в Буда, където прекарал като затворник около дванадесет години. Такава постъпка на краля, който неотдавна обещал, че “с Божия помощ ще вляза в Трансилвания и ще се обединя с Дракула”, изглеждала, най-малко, странна.
Какво се случило в действителност и за кого бил изгоден арестът на Дракула? Формален повод за неговото задържане станали писма, които Дракула уж писал на турския султан по време на преговорите с Корвин. В тези писма Влад искал прошка от Мехмед II и обещавал своята помощ в завоюването на Трансилвания и даже на самата Унгария. Истинността на тези документи от самото начало предизвикала съмнения – техният стил рязко се отличавал от стила на другите писма на Дракула, изказаните в тях предложения звучали абсурдно, но най-главното – оригиналите на писмата били “загубени” и се съхранили само техни копия на латински език, поместени в “Записки за достопаметни деяния” на папа Пий II. С други думи, в качеството на обвинение фигурирал груб фалшификат, който така и никога не бил подписан от ръката на Дракула. Много историци са на мнение, че писмата били изфабрикувани по заповед на унгарския крал, стремящ се да прехвърли върху Дракула своята вина, да обясни собственото си неучастие в бойните действия срещу Турция, и което е най-важно – да оправдае нецелевото използване на парите, които папа Пий II предал на Матияш за провеждането на кръстоносен поход.
Обвиненията в преписката със султана се оказали достатъчни за ареста на Дракула, но после на Матияш Корвин се наложило да измисля още по-убедителни доказателства за вината на човека, имащ блестяща репутация в Европа и с право считан за главен защитник на интересите на християните пред лицето на османската заплаха. Фалшификатът не бил подписан, съдът не се състоял, но Дракула, както и преди, се намирал под арест.
Претърпял неуспех с писмата, Матияш Корвин издигнал срещу Дракула друго обвинение, неизискващо документални потвърждения – князът на Влахия бил обвинен в нечувана жестокост, която той уж проявил по отношение на населението на Трансилвания по време на походите си от 1457-1460 г. В някакъв анонимен документ, неочаквано открит при двора на Матияш Корвин, се съобщавало, че “великият изверг” Дракула е набивал на кол десетки хиляди мирни граждани, убивал жени и деца, измислял жестоки наказания, пирувал, наблюдавайки мъченията на осъдените. Доносът изобилствал с цифри и географски названия, придаващи му псевдодокументалност, но историците и досега не могат с точност да идентифицират названията на някои градове, където уж станали страшните убийства и били изтребени по 20-30 000 души. Трябва да се отбележи, че никакви други източници от този период не упоменават за чудовищни убийства, уж станали в Трансилвания през първата половина на петдесетте години на петнадесети век.
Разказвайки за вътрешната политика на Дракула, вече отбелязахме, че неговите насочени срещу опозицията военни походи в Трансилвания, не предизвикали по време на тяхното провеждане никакъв обществен резонанс в Европа. Трудно е да си представим, че убийствата на десетки хиляди души, регулярно извършвани в продължение на няколко години, са могли да останат незабелязани или да бъдат скрити чак до ареста на Дракула през ноември 1462 г. На основата на тези факти, може смело да се твърди, че документът, представен от унгарския крал на папа Пий ІІ като обвинение срещу Дракула, не съответствал на действителността и представлявал още един опит на Матияш Корвин да оправдае себе си чрез очерняне на своя пленник. Независимо от това, че вината на Дракула не била доказана, той продължил да бъде измъчван в унгарския затвор. Какво е станало с него през това време, остава тайна, която едва ли някога ще бъде разкрита. Крал Матияш се погрижил да не се запазят никакви документални свидетелства за неговото престъпление и сега не ни е известно даже точното място, където е бил затворен Дракула. Единственият източник, хвърлящ светлина на загадката, е руска повест, написана десет години след смъртта на княза. В нея се казва, че Дракула се намирал във Вишеград – крепост, разположена недалеко от столицата на Унгария Буда, но в списъците на този затвор за политически затворници името на Дракула липсва.
Докато Влад се намирал в затвора, Матияш не жалел сили и средства за дискредитацията на своя пленник. Поемата на немския майстерзингер Михаел Бехайм, първопечатните брошури “За един велик изверг”, повтарящи текста на анонимния донос, плъзнали по Европа, формирайки негативно отношение към Дракула. В една от хрониките от онова време се казва, че заточеният през 1462 година Дракула “до ден днешен се намира под надеждна охрана и че изображенията на неговото жестоко и свирепо лице били разпратени по цял свят”.
Старанията на Матияш Корвин постигнали целта си – даже сега, пет и повече века след събитията, Влад Дракула ни е представян в ролята на “велик изверг”, кръвожаден тиранин, който заради собствените си прищевки изтребвал напълно невинни хора. Основен коз на днешните противници на Дракула е фактът, че съобщения за неговите зверства могат да бъдат намерени в различни литературно-художествени произведения от края на XV век, че това уж е доказателство за тяхната автентичност. Но анализът на произведенията, в които се говори за злодеянията на Дракула, а именно: руската, немските, румънските повести, “Записки”-те на Пий II, хрониката на Бонфини, позволяват да се докаже, че всички те водят до ръкописния документ от 1462 година – същият този донос, “обясняващ” ареста на влашкия княз и написан от хора, намиращи се при унгарския двор по време на управлението на Матияш Корвин. Що се отнася до турските хроники, оригиналните епизоди, несъвпадащи с немските произведения, заслужават по-голямо внимание. В тях турските хроникьори, не спестявайки боите, описват жестокостта и храбростта на “Казъклъ” (Набивачът на кол) и даже частично признават факта че той обърнал в бягство самия султан. Ние прекрасно разбираме, че описанията на хода на военните действия между противоборстващи страни не могат да бъдат безпристрастни, а и не оспорваме, че Влад Дракула действително много жестоко се е разправял с нахлулите на негова земя завоеватели. Дракула използвал срещу турците собствените им методи, по-точно – набиването на кол, наказание, изключително много разпространено в Османската империя. Той действал в съответствие със суровите закони на войната, но унищожението на врага на бойното поле в никакъв случай не трябва да се приравнява с убийството на мирно население, в което го обвинявал клиентът на анонимния донос. След подчиняването на Влахия от Турция рязко нараснала османската заплаха и тази ситуация много тревожела Ватикана. Дошлият на власт през 1471 година папа Сикст IV възобновил борбата с Турция и започнал да се готви за нов кръстоносен поход. Може да се твърди с голяма доза увереност, че именно намесата на Сикст IV променила съдбата на Дракула. Князът на Влахия бил единственият, който можел успешно да противостои на турските завоеватели и следователно именно на него му предстояло да поведе в бой армията на кръстоносците. Условия за освобождението на Дракула от затвора били преминаването му в католическата вяра и женитбата му с братовчедка на Матияш Корвин.
Излизайки от затвора, Дракула отначало се заселил в Пеща, в дом, предоставен му от унгарския крал, а след това заминал за Трансилвания и заедно със семейството си се установил недалеч от Сибиу. Отново, както в началото на своята кариера, той оглавил унгарските погранични войски, участвал в сражения с османците. През последните две години от живота си князът водил много активна дипломатическа преписка, възстановявал прекъснатите в годините на затворничеството връзки. През 1475 г. Влад Дракула, Матияш Корвин и молдавският княз Стефан сключили договор, поемайки задължението да организират нов кръстоносен поход, финансиран от Ватикана. След дванадесет годишно затворничество пред Дракула отново се появила надеждата за осъществяването на главната му цел – кръстоносен поход срещу Османската империя, към който той призовавал още от зимата на 1462 г.
Но преди да влезе във война с Турция, му предстояло да освободи окупираната от турците Влахия и да си върне трона. Крал Матияш възложил командването на унгарските войски не на самия Дракула, а на Стефан Батори – човек не съвсем опитен във военното изкуство и даже неумеещ да чете карти. На практика операцията била разработена от вземащия участие във военните съвети Дракула. Той решил да атакува заемащия влашкия трон Басараб Лайота от две страни – унгарска армия от 25 000 души трябвало да настъпи от Трансилвания, а 15 000 войска на Стефан Велики трябвало да влезе във Влахия от територията на Молдова.
Настъплението във Влахия започнало в първите дни на ноември 1476 година. Унгарската войска под командването на Дракула завзела Търговище и обсадила Букурещ. На 18 същия месец градът бил превзет, а на 26 ноември 1476 година Дракула отново, за трети път заел престола на Влахия. Матияш Корвин незабавно доложил за това събитие на папа Сикст IV, съобщавайки му в писмо, че Дракула контролира столицата и е съгласен занапред да бъде верен на унгарския крал.
Третото царуване на Влад Дракула било много кратко и продължило малко повече от месец. За съжаление, историците не разполагат с никаква информация за водената от него политика и ние можем само да предполагаме, че князът е концентрирал силите си за укрепване на властта в княжеството. Положението му било много трудно – унгарските и молдавските войски вече напуснали Влахия и той можел да разчита само на своя неголям контингент и на двеста воини, оставени му от молдавския владетел Стефан. Дракула бил обкръжен от скрити и явни врагове – протурски настроени боляри, привърженици на Лайота Басараб, турци. Животът му бил постоянно в смъртна опасност.
Гибелта на Влад Дракула в края на 1476 година е забулена в тайна. Съществуват няколко версии на трагедията: според една от тях княза “по грешка” убили негови войници по време на сражение с турците, според друга – убийците били хора, пратени от Лайота Басараб. Но какво се е случило в действителност? Ключът към загадката на престъплението се намира в самия гроб на Дракула, намиращ се пред олтара на манастирската църква в Снагов. Когато гледаме този гроб, се питаме как католик може да бъде погребан в православен храм, при това на почетно място при царските двери? Обяснението на този, на пръв поглед противоречив факт, ни позволява да реконструираме обстоятелствата около гибелта на Дракула.
Известно е, че Влад бил убит недалече от Букурещ в гората около езерото Снагов. През зимата разположеният на остров манастир ставал практически недостъпен и само много важни причини са могли да накарат княза да се отправи тук в края на декември 1476 г. Да напомним, че главно условие за освобождението на Дракула от унгарския затвор било промяната на вярата, в противен случай го чакала смърт в тъмницата. Князът бил принуден да мине в католицизма, но при първа възможност той побързал да се върне в лоното на Православната Църква. Може да се предположи, че Дракула е попаднал в смъртен капан, устроен му от Лайота и турците, на връщане от манастира след повторно кръщение.
Влад Дракула загинал. Той трябвало да влезе в историята като непримирим борец с османските завоеватели, защитник на своя народ и Православната Църква, но лошата мълва постепенно го превърнала в кръвожадно чудовище. След смъртта на Дракула, Матияш не прекратил неговата дискредитация, а появата на книгопечатането съществено облекчило задачата му. В края на XV век се появили множество еднотипни немски брошури “За един велик изверг”, преразказващи съдържанието на печално известния донос от 1462, за който вече стана дума по-горе.
Но този посмъртен удар не бил последен. Четири столетия след гибелта на Дракула, през 1897 година бил публикуван романът на Брам Стокър, на страниците на който Влад бил представен в ролята на омерзителен, проклет от Бога и хората вампир. Кое накарало автора на мистични романи, неползващи се с особен успех, да направи Дракула герой на произведението си? Неговият избор се оказал неслучаен. “Да превърне” княза на Влахия във вампир Стокър бил посъветван от професора от Будапещенския университета Арминиус Вамбери, известен не само като учен, но и като ярък унгарски националист. Кампанията по очернянето на Дракула, започната от крал Матияш, продължила…
На този, който познава произведението на Стокър по кино версията на Ф. Копола, романът може да се стори излишно проточен и скучен, а ролята на кръвожадния граф – второстепенна. Създаденият от романиста персонаж съвсем не приличал на реалния Дракула, но някои малки фрагменти позволяват да се твърди, че Стокър добре познавал биографията на княза. “Впоследствие, когато трябваше да се изкупи великия позор на моя народ – позора на Косово поле – когато знамената на власи и маджари изчезнаха под полумесеца, кой от моите предци премина Дунав и разби турците на тяхна земя? Това беше наистина Дракула! Колко горчиво е, че неговият недостоен роден брат продаде на турците своя народ в робство, и така беше заклеймен с вечен позор” – разказва графът историята на своя род на Джонатан Харкър.
Прочитайки тези редове от романа, се питаме защо Стокър, отлично знаещ, че Дракула е посветил живота си на защитата на християнската църква и на борбата с Османската империя, дал на героя на романа си демонични черти? Защо Дракула на Брам Стокър се бои от кръста и е проклет от Бога? Какво е това: неудачна фантазия на автора или преднамерено изопачаване на фактите?
Брам Стокър знаел за вампирите не само от фолклорните източници – тази тема му била добре позната и от реалния живот. Стокър бил член на “Златната Заря” – окултна организация, създадена специално за занимания с черна магия, в частност, практикуваща ритуали, свързани с използването на човешка кръв. Достатъчно е да се каже, че в “Златната Заря” по това време членувала и такава зловеща фигура като Алистър Кроули, наричащ себе си “звяра 666″, а главата на ордена и неговата жена били обвинени в действителен вампиризъм – съпрузите се опитали да изпият кръвта на доверчив неофит, желаещ да се приобщи към тайните на “Златната Заря”.
Зла ирония: ние съдим за безстрашния рицар, посветил живота си на защитата на християнската църква по роман, създаден от човек, занимавал се с черна магия и окултизъм. В съзнанието на милиони наши съвременници Влад Дракула станал вампир, и това мнение е невъзможно да се промени, каквито и факти да се привеждат в негово оправдание. Такъв е животът и Дракула е само един от безкрайната редица герои, оклеветени и предадени от потомците.