Арсений Струк

превод: Георги Ангелов

Нося със себе си всичко забравено,
захвърлям всичко скъпо,
сбогувам се с най-близките.

Чакам откровения от непознати,
надявам се на разбиране от чужди,
търся уважение от врага.

Влача със себе си дреболии,
чийто срок на земята е бързотечен,
а морето с безсмъртния си ритъм
изглажда скалите,
помнещи корабите на Одисей.