ИЗКУСТВО, КОЕТО УТВЪРЖДАВА ЖИВОТА

Ангел Каралийчев

Тъй е било от памтивека: всяко велико изкуство иде да утвърди живота. Положителното изкуство носи вяра, която може да отмести планината, то осмисля неизбежния ход на времето, събужда в душите на хората неугасима жад за градеж.

Древна Гърция завеща на човечеството едно изкуство - литература, скулптура, живопис, архитектура - което до ден днешен манифестира творческата стихия на човека. Тоя паметник, граден от силни мъже, защото е плод на духовно здраве, няма да остарее, докле светът пребъде. Той се вижда от всичките краища на земята и през всичките векове удивлява преходния мравуняк - хората.

Животът тече като ручей. Той иде от незнайното и бърза към вечността. Понякога е бистър и радостта като младо сърце тупти в неговия шепот, понякога ручеят тече мътен, гневен и трагичен. Върховната роля на всеки поет, художник, писател, артист е да намери пътя към красота и добро в минути, когато помрачение дави народа му. Силата на всеки роден майстор е в градежа, а не в разрушението.

Един гениален скулптор взима чука да направи статуя на родината ни. Девет години работи в своето ателие и никой не знае какво е направил. Ние чакаме да видим една жена с тъмен, овлажнял поглед, в който личи страданието на многовековното робство. Една жена със здрава мургава гръд, която е откърмила железни синове, и с наранени крака от къпините на пожънатите ниви.

В деня на откриването идва целият народ да я види. Майсторът снема платното. И какво открива? Това не е хубавата жена, която всеки носи в душата си като мечта, а една уродлива вещица. Може да е изпипана от изтънчена, много даровита ръка, но тая ръка трябва да бъде счупена, защото е донесла разрушение.

Светът е медал с две страни: добро и зло. По света има лудници, циркове, където се кълчат жонгльори, леки заведения, има грабеж и робство. Изкуството трябва да отрече злото и да стори път на доброто.

В нашата литература Ботев, дядо Славейков, Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Дебелянов и Лилиев натопиха перото си в един поток от буйна жажда за живот, пламнала в гърдите на един народ, току-що излязъл от тъмнината.

Те утвърдиха общия идеал на българското племе за честито бъдеще.

Новият ни поет и белетрист трябва да носи тоя идеал като пръстен на десницата си, с която пише.


в. „Македония”, г. 1, бр.153, 15.04.1927 г.