ПЕСНИ
ПЕСНИ
1.
Къде ли скитник ще намери
в нощта припадаща покой,
кога крилата си разпери
и облаци помъкне рой!
Къде ли странник на чужбина
го води в мрака дълъг път,
къде на скитник без родина
сърце ще млъкне в болна гръд!
2.
Вълна се плиска със вълни
по тъмно морски далнини,
пени се, плаче и танцува -
замислена луната плува -
загубен кораб надалеч,
потъва в скръб по роден бряг.
Вълна се плиска със вълни,
а чезне кораб в далнини.
3.
Лодка сред морето сам-сама
с талазите се бори -
рибаря млади тъжи за дома,
за бащини си двори.
Но вече е далече роден край -
вълна вълна преваря -
дали ще да се върне пак - не знай
на бащин бряг рибаря.
4.
Дали ще видя бащин край,
с таз мисъл често се тревожа;
къде си кости си ще сложа -
в пустиня, в морски ли безкрай!
Където и да е, но нек
над мен звездици замъглени,
кат майчини сълзи излени -
блещукат откъм роден бряг.
Карлсбад - Прага, 1914 г.
—————————–
сп. „Илюстрация светлина”, г. 24, кн. 5, 1916 г.
ПЕСНИ
1.
Дръвче оголено в полето чернее,
в полето покрито със сняг;
безмилостно вятърът него го вее
неспиращ сърдити си бяг.
Сънува то пролет и слънцето знойно,
листата и птичи криле,
но скоро се сепва и гледа: - спокойно
белей се обширно поле.
2.
Нощта е тъмна, пътя се не види
в мъглата и припадналия мрак,
нито звезда през облак, нито месец
на клетия сирак
не казва где е пътя, път сред мрака
и що го него по-нататък чака.
Нощта е тъмна, пътя се не види,
а вятърът разсърден и студен
усилва се, размята златна шума;
във мрака вледенен
той факлата се мъчи да запали,
но гаснат я разсърдените хали.
3.
Честит е този, който с труд упорен
посред нощта пробива си пътека
и се стреми безспирен, неуморен
къмто целта чаровна и далека.
Честит е този, който се упова
на себе си и факлата запали
на истината, без да търси слава,
сред бурите, без себе си да жали.
4.
Видели ли сте вие едни очи печални,
изпълнени с тъга, самотни и добри?
Видели ли сте вие по тях сълзи кристални,
кат бисерна роса, на есенни зори?
Видели ли сте вие печална теменужка,
замислена и скромна, с приведено чело?
Видели ли сте вие как тихичко тя вехне
меж бурен и трънак с пречупено стъбло?
1915 г. София
сп. „Илюстрация светлина”, г. 24, кн. 7, 1916 г.
