СПОМЕН ОТ НАСТОЯЩЕТО

Сейф Рахби

превод: Мая Ценова

СПОМЕН ОТ НАСТОЯЩЕТО

Самотен в спомена зад планини далечни,
разсеян наблюдавам залез
като кръвта, избликнала върху криле на птица,
и като змия, поглъщаща деня с очи блестящо-черни.
Тигрицата зад хълма си играе с малките си -
пали тя
на тази нощ предвестниците
с лапи, по-гальовни от усещането за жена.
                            Самотен, без надежда,
                            без желание
така… така, докато падне на главата ми звезда
и се изгубя заедно с децата
на един потънал сред морето град…
Или пък в чаша се изгубя.


СТАРОТО ИМЕ

Сега
стоя на най-далечния от хълмовете на забравата,
където планина и вълк ридаят в страховити спомени
и от чакалите се извисяват песни,
                               със звезди извезани.
Намерих хоризонт,
готов да си ми върне старото ми име,
забулено с изчезнали лица
и с други, дето ще изчезнат.
Намерих някаква сълза да предизвиква минувачите,
качена на един камион -
сеяч я бе проронил във времена отминали.
А нищо в тази нощ, изпълнена с пътуващи,
не прекосява
                  утрото на болката,
                  ни мелницата на годините.