Подир летописването на рунтавите и проскубаните времена на нашенската предълготрайна разнебитеност, свирепото настроение пак е сполазило иначе кроткия и смирен тълмач на иноземни разнобитности Румен Стоянов. За да обозначи най-сетното ни настояще, по-сполучливо да бъде названо належаще, той преднамерено изоставя досегашните козметични метафори и ги принася в жертва на пренос от тестомесенето, хлебопроизводството и тухлопеченето. Хлябът бива клисав, когато е недопечен, тиклав, глетав, а кирпичът - когато е разкалян, глинест, лепкав. Връзката е не просто очевидна, тя е вкусово и осезателно достижима - времената, които сами замесваме, че да живеем в тях, приличат на самун, печен от недоучен хлебар, зданието им въздигнато е от негоден строителен материал. Такъв хляб недохранва, сграда от такива тухли се самосрутва.

Пламен Хаджийски

Румен Стоянов. Летопис на клисавото време. Издателство: Виджи - Виктор Гуцев. 2015 г.