БЕЛОРУСКА ЗИМА

Найден Вълчев

БЕЛОРУСКА ЗИМА

Месец Снежен, месец Люти
в бели валенки обути
палят тулски самовар,
а вън скърца, а вън хруска
бяла зима белоруска
в стар славянски календар.

Листопад ли, или Студен
тук те свари, та учуден
гледаш вече трети ден -
спи селцето като нямо,
пътят никакъв го няма,
кладенецът - заледен.

Да, но в зиданата печка,
чучнала се като мечка,
сухи пънчета пращят
и зад звънналите строфи
топли сипкави картофи
насред масата димят.

Лют е Люти и лудува,
свири с пръсти и бушува
зад навеяния праг,
а във спомена ти нежен
както Студен, тъй и Снежен
трупат, трупат светъл сняг.


ГЛИНКА

Сняг валял, било бяло и тихо
над губернското глухо имение
в тези крепостни още земи,
само тъщата дето намирала,
че пианото много гърми,
че така си отивали дните
ден след ден и еднакви досущ,
а пък колко по-друго било би,
ако звънвала в тази приемна
тънка шпора на лачен ботуш.

После юни пилеел тинтяви
по поля и раздоли. Мужикът
вечер сядал на ниския праг
да разказва на младия барин
стари приказки в летния мрак
и животът на своята тройка,
прекосявал поля и гори,
само тъщата дето натяквала,
че за нотните листи на зетя
пак са хвърлени сума пари.

И дошла есента и му рекла:
- Ей ти моите листи тогава!
И простора - на север, на юг…
Накъдето очите ти видят,
но се дигай, мой мили, оттук!
Ей ти мойта карета, му рекла,
тя е твоят спасителен шанс,
ей ти моите кленови листи…
Той ги взел и по тях вече пишел
своя следващ и следващ романс.


ПЕША ДО ПАРИЖ

С есента ли или със звездите
си замръкнал, та още гори
твойто малко прозорче в липите,
или пак с прокълнатите скиташ
из цветята на злото до три?

И умираш на същата клада,
и в сияния сини гориш.
От ръката ти книгата пада,
но душата ти тръгва през ада
и отива пеша до Париж.


ВНЕЗАПЕН КАРАМФИЛ

На една от парижките гари,
на която самотен стоиш,
хора, куфари, глъч, поликари
като рикши, неони… Париж.

И със гръб към рекламите светли -
тя. В убийствено ярък жакет.
Отгадай как се казва: Анет ли,
или Ан? Или просто Жанет?

Мигат сигли, звънят коловози,
влизат влакове - влак подир влак.
Колко хора се стичат във този…
Как го беше нарекъл Балзак?

А пък тя е сама. Че на нея
ти защо да не й подариш
едно цвете? Това е идея
за една самота във Париж.

Инвалидът със свойта количка
беше вън. И какъвто си си -
щур, внезапен, решителен - тичаш.
- Едно хубаво цвете! Мерси!

После бягаш обратно. Тя само
да не би да ти каже - чудак!
Да не би… Нея вече я няма.
От Париж тръгват влак подир влак.

И прострелян в ръката ти пари
вече чер карамфилът червен.
На една от парижките гари.
В един толкова пролетен ден.


НЕСРЕТНИК

Обут в различни две обувки,
подложил под глава каскет,
Той спи под сребърните букви
на кино “Лорд”. Изпит и блед

като средновековна щампа,
сънува рая бос и гол
и свети уличната лампа
над него като ореол.


ЦВЕТНИ СЪНИЩА

Отвори се, Сезам,
покажи ми Сезан,
обърни и към мен, и към свода висок
слънчогледите жълти на твоя Ван Гог,
прошепни на пушача с лулата „Здравей!”,
на жената със дългите пръсти налей
още чаша абсент,
спри във този момент
я във Арл, я на Сена сред синия здрач,
разтърси ме от смях, доведи ме до плач
за момчето, което с дъгата се скри
зад ръба на зелените черни гори…
Събуди ме с там-там:
аз бях там, аз бях там.