ЯРОН БРУК (САЩ): НЕРАВЕНСТВОТО Е ПОЛОЖИТЕЛНА ИДЕЯ!

Веселин Стоянов

„Метафизичната идея за неравенството е, че се раждаме различни, но след това някои от нас стават по-богати, а други си остават бедни. Смятам, че като цяло това е положително. Неравенството е справедливо, защото всички ние се раждаме неравни и винаги ще бъдем такива”. Това заяви в интервю за БГНЕС изпълнителният директор на института „Айн Ранд” в САЩ д-р Ярон Бурк, който изнесе лекция на тема „Справедливо ли е неравенството” в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Според него няма противоречие между неравенството и човешките права. Това е така, защото при демокрацията става дума за защита на личните права и свободи, което не противоречи на идеята за неравенството. „Причината за нарастващото влияние на социализма в Европа всъщност се крие в европейския колективизъм, който не умря с отминаването на фашизма и комунизма. Той продължи да съществува и в момента се наблюдава тенденция, в която обществата може би искат да пробват малко капитализъм, но отново се връщат към идеите на колективизма”, обяснява Брук и допълва, че интелектуалците, които изповядват идеята за колективизма в Европа, са обвинили погрешно капитализма за настъпването на кризата. „Най-голямото предизвикателство пред дясното е обстоятелството, че най-голямата част от западните интелектуалци са с леви убеждения, а те имат най-голямо влияние върху младите хора. Затова най-голямото предизвикателство е да се достигне до тях с идеите на капитализма. По този начин те ще бъдат наложени”, каза Ярош Бурк. Що се отнася до неравенството на доходите, той обясни, че това може да се преодолее единствено с налагането на сила, но е против това. БГНес/София

Метафизичната идея за неравенството е тема, която не може да бъде изчерпана в една лекция, в едно интервю или в един дебат. Предполагам, че идеята да бъде поканен директорът на американския институт „Айн Ранд” не идва от българска страна и не е случайна.

Бурк е на мнение, че най-голямото предизвикателство е да се достигне до младите хора с идеите на капитализма. „По този начин те ще бъдат наложени”, казва той. Ето защо и с каква цел е пристигнал Бурк и то да чете лекция пред български студенти - да им „наложи” идеите на капитализма.

Това той прави като политически агитатор на една провалила се икономическа и политическа система и в това му качество буди недоумение допускането му до Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Бурк подкрепя идеята за неравенството. Според него ние се раждаме различни, но след това някои от нас стават по-богати, а други си остават бедни. „Смятам, че като цяло това е положително”. „Неравенството е справедливо, защото всички ние се раждаме неравни и винаги ще бъдем такива”. Бурк явно е атеист и влиза в конфликт с религията, според която човек е богоподобно създание, а бедният, унизеният, безправният не може да бъде богоподобен.

Бурк не уточнява в какво отношение се раждаме различни - умствено, физически, по цвят на кожата или по финансови и материални показатели. Липсата на такова уточнение не е случайна. На всички нас е известно, че за света на капитала алфата и омегата са парите. Те определят кой е различен, кой е равен и кой е неравен.

Според Бурк нямало противоречие между неравенство и човешки права. Тук американският директор е навлязъл в материя, която му е или напълно чужда, или той съзнателно игнорира моралната и правна страна на проблема.

С твърдението, че „при демокрацията става дума за защита на личните права и свободи, което не противоречи на идеята за неравенство”, Бурк влага ново съдържание на понятието демокрация, като я превръща в прислужница на американската „ценностна” система и на американските интереси.

Несериозно би било да твърдим, че чернокожият и беден американски гражданин има същите права и свободи, каквито има и неговият бял и богат сънародник.

Бурк открива и голямата опасност за Стария континент, а може би и за света - това е „европейският колективизъм”. Ако под този термин Бурк разбира и осъжда една обединена и колективна Европа, каквато тя все още не е, той правилно изразява американската позиция по този въпрос.

Неговата грижа е да „наложи идеите на капитализма”. Така действа Вашингтон - с  налагане и със сила.

Що се отнася до неравенството на доходите, Бурк обяснява, че това може да се преодолее единствено със сила, но той е против (засега - б.м.).

Общото впечатление от идеите на Бурк е, че те са заимствани от теорията на нацизма.

Днес той говори за неравенство по рождение между отделните хора, но няма да бъдем изненадани, ако утре теорията за неравенството бъде пренесена и при народите. Какво ще се получи знаем всички ние.

Ще се върне ли Хитлер на бял кон?