Северина

Стихове в проза

МОЯТА РОДИНА

Изгоря сърцето ми в мъката ти.
Разпна се в разпятието ти.
Меч отбеляза в сърцето ми твоите рани.
Изплаках сълзите си.
Изпепелих душата си във въздишките.
И ето ме на твоята Голгота, моя земя - родена от бури и огън и напоена с кръв.

*
Сломена съм.
Вик на ранена птица.
Не зная кой заби така дълбоко стрела в сърцето ми…
И аз живея…
Играят, танцуват вълните над морето, а дълбоко, в глъбините - вечна тъмнина и смърт…

*
Къде, бунтуваща душа, къде на пристан ще се спреш?
Вред обходих.
По всички пътища преминах нашир и на длъж по земята… Да търся огнените диаманти на истината и вечността.
И спирам се на кръстопът.
До мен е смъртта: - над всички истини една и вечна.

КЛЕОПАТРА

Живота - сън прекрасен!
Кой от сънищата те пробуди, Клеопатра?
Пробудена, с отворени очи - ти не можа да минеш през тръните, не можа да изтърпиш изпитанията, да пиеш от горчивата чаша.
И поиска в друг сън да минеш - вечен, неразгадан, примамлив…
И даде сърцето си на змията и нейната отрова, до него да те изведат.

*
Безводна, пустинна страна.
Кратери черни - горена земя.
И лава - саркофаг на живота, тъй буйно нявга цъфтял…
Пустота и мъртвило.
… А от простора, все тъй от незнайни страни, орли прилетяват и търсят… висините, тяхната родина мила, но в ужас затварят очи и с писъци жалки отлитат, отлитат далеч.

ИСУС

Исус над вълните.
Укротител на бурите.
Държащ в ръцете си ключовете на хилядите тайни.
Положил ръце на болния, отворил очите на слепия, налял балсам на раните.
Показал пътя - осветил пътя с разпятието си.
Кроткия, всемилостивия Исус, в бяло одеяние - бяла лилия всред кърваво езеро.
Извор вечен на вечната радост.
И защото ти обичаше изнурените, скърбящите, унижените в живота, за това те намерих.
Моите болки и скръб и разбитото ми сърце ме доведоха до теб.
Като оазис в пустиня си.
Като звезда на помрачено небе.
Като бледна лидия всред кръв.
Балсам на раните ми.
Небесна песен след кървавите песни.
Сън на уморения в безсънни нощи.
Примирение на живота със смъртта.

*
Ето:
Храм е сърцето ми за теб.
Храм стана.
Елей гори.
Запалени са всички светилници.
Празник е - и ден, и нощ.
Празник е откак те имам.
И нямам дни преди тебе…
Нощ беше.
Като слънце прокуди нощта.
И стана ден първи.

сп. „Обществена мисъл”, г. 7, кн. 6, 1926 г.