ЗАЩО ИЗБРАХ ДРАКУЛА?

(предговор към романа “Изповедта на Дракула”)

Елена Артамонова

превод: Георги Ангелов

Преди да кажа кое ме накара да напиша исторически роман, посветен на румънския княз Влад Дракула, нека веднага уточня някои важни моменти – не съм румънка, не съм поддръжница на твърдата ръка, не пия кръв, не се занимавам с черна магия и нямам диплома за историк. Аз съм обикновена руска писателка, стараеща се в нашето странно време да пише добри книги, следвайки традициите на истинската руска литература. Литература, в която главното винаги е било изследването на човешката душа и търсене на отговори на мъчителните въпроси за нравствения избор.
Защо Дракула?
Отговорът е прост – не можех да подмина толкова трагична, ярка съдба, не можех да остана безучастна пред лицето на реалните жестоки и завладяващи събития през XV век на Балканите, наложили своя отпечатък върху целия по-нататъшен ход на европейската история. Личност от мащаба на Дракула е достойна не за унилия роман на Стокър, не за вампирски истории, а за прост и честен разказ без измислени обрати на сюжета и проблеми, изсмуквани от палците. Влад Дракула сам създал великия роман на своята съдба, и трябва само да намериш в себе си сили и талант да опишеш този живот, по-точно – да го преживееш заедно с героя си.
Историята на княз Дракула е актуална във всички времена. Това, което се е случило в средновековна Румъния, е могло да се случи и в зората на човечеството, и в наши дни, във всяка страна на света. Именно затова, работейки над книгата, нарочно не се концентрирах върху местния колорит, не натоварих текста си със специфични термини, отразяващи йерархичната структура на властта в румънските княжества и даже се отказах от използването на титула господар, наричайки Влад само княз или воевода.
Подобен подход не означава, че повърхностно съм се отнесла към изучаването на румънската история от втората половина на XV век. Напротив, голяма част от времето си посветих на изучаване на трудовете на известни румънски изследователи, за което свидетелства внушителната за художествено произведение библиография на романа. А сърцевина на произведението стана дипломатическата преписка на държавните дейци от тази епоха и други документални свидетелства, появили се не по-късно от 1476 година, тоест приживе на княза.
“Изповедта на Дракула” е не само подробен разказ за всички периоди от живота на Влад Воевода, но и книга-разследване, на страниците на която е направена реконструкция на действията на крал Матияш, преднамерено оклеветил княза. Предвиждам, че романът може да предизвика полемика и да се стори на някои спорен, но работейки над произведението, се опирах на трудовете на такива известни автори като Р. Флореску, Н. Йорга, Я. С. Лурие, И. Богдан, Б. Кимпина и използвах документалните свидетелства от страниците на научните им изследвания. Разликата е там, че интерпретирах по друг начин тези факти, и направих въз основа на тях изводи, често несъвпадащи с мнението на историците и противоречащи на станалата през последните сто години тенденция за демонизация на образа на Дракула.
Така че какъв е бил истинският Влад Дракула – герой или злодей? Решете сами…