Петко Еврев

Както по много други въпроси от нашето минало и от нашето съвремие, така и по въпроса “Предаден ли е Васил Левски от поп Кръстьо?” ние сме разделени - има мнения и становища “за” има и мнения и становища “против”. Има обвинители, има и защитници на поп Кръстьо.

Раздвоеността в мненията за предателството сред гражданите на България, а също и сред изследователите на въпроса, се проявява и демонстрира упорито още от първите години след Освобождението та чак до наши дни.Така е, защото няма ясни и неоспорими документи и доказателства за вината на поп Кръстьо. Няма и такива, които категорично да го оневиняват.

Опитите за представяне на събитията около залавянето на Васил Левски наподобяват опити за реставриране, за събиране на разпиляна и загубена картина-пъзел, от която липсват много съставни части. Налични са само няколко малки парченца от нея и ние упорито се стремим да запълним липсващите, за да възстановим картината. Но това явно е непосилно и невъзможно. Получават се различни заместители на истинската картина - някои от тях са приемливи за едни, други от тях са приемливи за други, но няма картина, приемлива за всички и като че ли никога няма да има такава. Все пак в събирането на картината можем да стигнем донякъде заедно всички, след което започват да се появят разногласията. Къде е това донякъде? То се измерва с приемането на изяснени факти, по които няма разногласие или ако е имало преди, вече няма такова разногласие. Почти всички съвременни изследователи на проблема, ако не и всички, са съгласни със следните изводи и заключения, които помагат да се изясни донякъде трудната картина:

• Поп Кръстьо не е бил председателят на комитета, който пише писмото от 7 октомври 1872 г. и настоява Левски да дойде в Ловеч.
• Поп Кръстьо не е председателят на комитета, които е използвал комитетски пари за свои нужди и не е успял да ги възстанови.
• Поп Кръстьо не се е срещал с Левски в Ловеч при последното му идване през декември 1872 г. и не си е уговарял среща с Левски в Къкринското ханче.
• Поп Кръстьо не знаел, че Левски е пристигнал в Ловеч по Коледа и че ще отпътува към Къкринското ханче.

Тези заключения са резултат от проучването и привеждането на сериозни доказателствени материали от много автори. Те дават възможност картината-пъзел да бъде събрана, но само донякъде - дотам, докъдето всички са съгласни с нея. Оттам нататък са възможни различни продължения и конструирането на различни картини според приемането на едни или на други отговори на следващите по-трудни и деликатни въпроси.

Търсейки отговор на тези въпроси, аз събрах своята картина, с която не искам да ангажирам никого. Моите отговори на тези много деликатни и трудни въпроси, с които се очертава моята картина, са следните:

• Защо поп Кръстьо е задържан само за едно денонощие и е освободен, а не е изпратен като другите арестувани в София?

Ловчанският каймакам е задържал поп Кръстьо само за едно денонощие в конака ине го е изпратил в София, където се води процесът, защото обстановката междувременно се е променила. За да не се дава широк политически характер и гласност на процеса,особено пред външния свят, от Високата порта дават нареждания да спрат арестите, да не се вълнуват духовете на населението. Властта е заинтересувана да залови само главния виновник, за когото е получила вече много сведения от арестуваните, разполага и с неговия портрет, знае че той е в Пловдивско и се кани да премине Балкана, за да отиде във Влашко. В Ловеч оставят попа под надзор и не арестуват никогой друг от комитетските хора, очаквайки, че Левски ще се отбие при тях на път за Букурещ.

• Обещал ли е поп Кръстьо да осведомява властта и осведомявал ли е?

В ловешкия конак поп Кръстьо, заплашен и подложен на насилие, е дал някакви обяснения, опитал се е според него самия да заблуди властта, че не съществува такова нещо, което се дири от София. Дори си е помислил, че е успял, защото никой в Ловеч повече не е бил арестуван. Обещал е вероятно да осведомява властта и да извести каймакамина, ако разбере че Левски е дошъл в Ловеч. Затова в шифрованата телеграма е наречен „мухбир” - осведомител, доносник. Мазхар паша на 24 ноември 1872 г. с шифрованата телеграма иска да му изпратят донесенията на поп Кръстьо. Но такива донесения не са изпратени и не са използвани на процеса.

• Дело на поп Кръстьо ли са подхвърлените писма в дома на Величка?

Дейците на комитета и близките на Величка Хашнова говорят за подхвърляните писма с убедеността, че поп Кръстьо ги е писал и по този начин е искал да се добере до архива на комитета.Логичните разсъждения ни водят до мисълта че, ако попът е автор на тези писма, защо трябва с такава хитрост да иска архива, когато може просто да предаде на властта, че в къщата на Величка има скривалище, където са книжата и копирната книга.За съжаление подхвърлените писма не са запазени. И писмото на Величка, с което тя уведомява Апостола за подхвърлените писма с негов подпис, не се е запазило. Някой ги е унищожил своевременно, след като е станало ясно, че не са дело на попа. Но съобщението за подхвърлените писма е подтикнало Апостола да премине през Ловеч, за да спаси архива на комитета.

• Доказателство ли е Шифрованата телеграма, че поп Кръстьо е предател?

В шифрованата телеграма попът е наречен доносник, но в нея не е посочено, че попът е обещал да даде сведения за Левски. В същото време в тази обширна телеграма има много неверни сведения, противоречащи на установени факти. Тази телеграма е един документ от периода на предварителното следствие, лишен от фактическа достоверност. Тази телеграма е документ, който наистина уличава попа в доносничество, че е обещал и е дал сведения на властта, но тя не е документ, който уличава попа в предателство на Левски.Текстът на телеграмата показва, че поп Кръстьо не е имал сведения къде се намира Левски и дори да е искал, той не е имал възможност да съобщи това на властта.

• Срещата със заптиетата на Пази мост насочила ли е властта по следите на Левски?

Срещата с патрулиращите заптиета на Пази мост е потвърждение за активните действия на турската власт за залавянето на Левски. Тази среща не е случайна, а е била неизбежна и може да се каже, че Левски я е предвиждал и е бил подготвен за такава среща. Тя е преминала привидно безпроблемно за спътниците Левски и Никола Цвятков. Но в съзнанието на заптието Али чауш е събудила обяснимо съмнение, че непознатият не е ловчалия, за какъвто се е представил. Али чауш е докладвал за срещата на своите началници в Ловеч и макар и след значително забавяне, властта изпраща потеря по следите на двамата съмнителни спътници.

• Викан ли е поп Кръстьо в конака да разпознае заловения и посочил ли е, че заловеният е Васил Левски?

По всяка вероятност попът е извикан в конака да каже дали познава заловения и дали това е Левски. Викани са и други ловчански първенци, като за чорбаджията Яким Шишков това се знае със сигурност. Но никой от тях не е посочил, че заловеният е Левски. Арестуваните с него в ханчето Христо и Никола също са отричали, че го познават, въпреки че заптиите са ги били жестоко по пътя от Къкрина до Ловеч. Затова ловешкият каймакамин, разколебан, че е заловил главния бунтовник, изпраща заловения в Търново. И чак в Търново Левски е разпознат от Стефан Карагьозов, който за разлика от ловешките граждани, посочва че това е Левски, увещава го да се признае и чак тогава и той самият се признава.

• В писмото от 12 декември 1872 г. Левски обвинява ли поп Кръстьо?

В писмото от 12 декември 1872 г. до ловчанци Левски отправя справедливи упреци към всички членове на комитета, в т.ч. и към поп Кръстьо като един от тях. Упреква ги заради страха им, упреква ги, че са гласували доверие на Д.Общи, упреква председателя за присвоените комитетски пари, упреква този или тези, които са подхвърляли подправените писма. Упреците за подкрепата на Д.Общи най-малко от всички засягат поп Кръстьо, защото е известно, че само той и Левски са били против извършването на обира на орханийската поща. Упреците към председателя на комитета за отклонени комитетски пари също не са отправени към поп Кръстьо, защото не той е председателят на комитета. Ако има упреци към попа, те са за подхвърлените писма в двора на Хашнова. Под влияние на Величка Левски има съмнения спрямо поп Кръстьо, но не бърза да посочи името му. Той дори пише в множествено число “тия писма, които са писани от вас“. Впоследствие, след залавянето му, Левски не е отправил упреци към поп Кръстьо пред Никола Цвятков и Христо Латинеца.

• Дописката на поп Кръстьо оправдава ли го или го изобличава?

В прословутата дописка до в-к “Марица” в Пловдив поп Кръстьо отхвърля категорично отправените към него обвинения, че е предал Левски и отправя обвинения срещу своите обвинители. Той подчертава, че те са причината той да бъде арестуван и изтезаван, защото те са го издали в София. Думите му “кой стана причина да уловят поп Кръстя и с зверски начин да го принуждават да убади всичко” показват, че е насилван да признае за дейността на комитета и за участниците в него. В дописката поп Кръстьо подчертава, че той не е издал участниците в делото и че успял “с един изкуствен начин да убеди правителствто, че не съществува такова нещо, което ся дири“. Текстът на дописката показва, че поп Кръстьо може да е обещал да дава сведения, да сътрудничи, но не е предал никого от Ловеч, не е предал и не е могъл да предаде Левски.

В създалата се обстановка в края на 1872 г. аз не виждам възможност да е извършено пряко предателство, а съзирам три сериозни причини, довели до залавянето на Апостола:

Първата и основна причина за погрома на комитетската организация и последвалото залавяне на Левски е злополучният избор на Димитър Общи, натрапен против волята на Левски за негов помощник, който след поредица своеволни действия извършва и Арабаконашкия обир, след което е заловен и започва да разкрива безогледно организацията и нейните дейци.

Втората важна причина, е отдалечеността на Левски от мястото на провала и невъзможността да се информира своевременно и правилно за размера на извършените арести и за разкритията, които правят арестуваните поради наивната и погрешна тактика да признават всичко, за да предадат политически характер на обира.

Третата сериозна причина, довела до залавянето на Левски, е особено активната дейност на турската власт, която предприема изключително енергични мерки, успява да се добере до много пълни и точни сведения за цялата революционна мрежа и за нейния водач, за това къде той се намира и за къде се е отправил и накрая успява да го залови.

Всичко това ме води до заключението, че при залавянето на Левски няма извършено пряко предателство.А ако има вина за провала на организацията и за последвалото залавяне на Апостола, тази вина тежи на плещите на членовете на комитета в Ловеч, които са гласували против волята на Левски да се даде пълномощно на Д. Общи за Тетевенско и Орханийско и са подкрепили намерението му да нападне орханийската поща в Арабаконак. Тази вина те са усещали постоянно впоследствие, но не са имали куража да я признаят. Затова са приели с охота отправените обвинения срещу поп Кръстьо от страна на Величка Хашнова и по този начин са прехвърлили и своята вина на неговата глава.

Това е моето убеждение, но не мога и не искам да го налагам на другите, които мислят различно. Особено на тези, които разсъждават и формират свое мнение, без да преиначават тенденциозно и съзнателно очевидните факти и оскъдните документи. На тях аз бих казал: аз вярвам, че поп Кръстьо не е предател, но уважавам вашето право да мислите различно от мен.

А според мен не е въпрос на патриотичен дълг да посочваме при всеки възможен случай предателството като отличителна черта на българина. Там, където то е неоспоримо доказано, ние трябва да го приемаме с мълчалива горчивина и с успокоението, че величието и подвигът на героите го измива. Но там, където то не е доказано, какъвто е случаят със залавянето на Васил Левски, е ненужно да го търсим на всяка цена и да го натрапваме на съзнанието на хората.