НА ПРАГА

Николай Марангозов

Подир дълга и дълга разлъка
аз пристъпям към същия праг,
дето майка ми нявга на тръгване
ме прекръсти на изпроводяк.

И аз чувствам, че пак ме обсенят
със познатия прежен топлик
тия същи очи умилени,
тоя благ богородичен лик…

Да би знаял от колко години
тя е чакала днешния ден
да ти каже: „Добре дошел, сине,
дожаля ли ти, майка, за мен?”

И да видиш как неи горкана
са премного и тия слова:
да замлъкне през сълзи засмяна
и да скрие в престилка глава.

(А зад нея на входната рамка
се усмихват две нови лица:
моят по-малък брат и сестра ми,
дето нявга оставих деца.)

Колко, клетата, се е смалила
и прегърбила от добрини -
но дали ти, о, майчице мила
си видяла и хубави дни?

Аз целувам пак тая десница,
що ни с толкоз любов излюля -
как ни бранеше като вълчица
от суровия бащински гняв!

Тук неволно си спомням отново
в тоя час на сърдечен отчет
за доброто напътствено слово,
за последния бащин съвет:

- В тоз живот има пътища много,
но един е за тебе най-прав:
ще държиш всяка работа строго,
и редовно живей - да си здрав!

Затуй днес аз го гледам безмълвен
и възкръсна в мен детския страх -
че тъй малко можах да изпълня
туй, що някога му обещах.

Затуй още по тегне над мене
този поглед на моя баща,
що ме среща без укорни думи,
що ме съди с една доброта…

- Чиба, Мурджо, какво си залаял,
хайде махай се скоро оттук!
Погали го, дано те познае,
да завие кравая с койрук!

И то чака, горкото, за къшей,
че си службата върши добре -
пазаванти из двора, край къщи,
но и то като нас остаре…

Гледай Маца - и тя те посреща
със едно ослепяло око,
животинка е, но се усеща
да се милва о новия гост.

Какво гледаш, Борисе, Маринке!
Да сте толкова прости - не сте!
Подъбихте се като за снимка,
ха здрависайте батя си, де!

И ти, Пено, не се ли нахленчи,
вкочанясахме тук на снега -
не обичам такива превземки:
та за плач ли време сега?

- Затъ право си дума баща ти,
но съм майка и все ме боли…
Ти си пътник и жаден, и гладен,
ала влез първен, че се стопли!

Заповядай, че Бог те проводил -
със какво ли ще се отсрамя?
Нали, синко, където да ходиш
най е хубаво пак у дома?

1941 г.