Николай Марагозов

Николай Марангозов (псевдоним на Николай Цанев Нейков), български писател и архитект, е роден на 02.01.1900 г. в с. Късовци (днес квартал на гр. Плачковци, Габровско). Учи в колиби Нейчовци, Ловешка облат, и в Трявна. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1920). Учител в Садово (1921-1923). Завършва архитектура в Дрезден и Берлин (1923-1932), после работи като архитект от 1932 г. За пръв път печата през 1908 във в. „Славейче” (Казанлък). Редактира списание „Луна” (1919). Сътрудничи на в. „К’во да е”, „Литературен критик”, „Студентска борба”, на сп. „Златорог”, „Смях и сълзи”, „Стара планина”, „Летец”, „Сердика” и др., на немското списание „Der Sturm”. Псевдоними: Валерий Есен и Николаус. Започва като авангардист и модернист, после минава на реалистични позиции. Пише за възрастни и деца. Съчинения: „Под разцъфналите липи” (1918, псевдоним Любокрас), „Нула. Хулигански елегии” (1923, псевдоним Н. Янтар), „На повратки в село” (поема, 1940, 1942, 1946, 1960, 1966, 2000), „Легенди” (поеми, 1943, 1947), „Ковачница на мира” (1947), „Повест за бялата кооперация” (поема, 1947), „Годишни кръгове. Стихотворения и поеми. 1919-1943″ (1948), „Жива легенда” (1950), „Приказен град” (1950), „От Ярлово до Воронеж” (поема, 1951, 1955), „Писмо от Артек. Стихове за деца” (1951), „Чехословашка рапсодия” (1952), „2 юли. Лиричен репортаж” (1953), „Пионерски пост” (1954), „Тринадесет есени. Лирична хроника” (1954), „Цвятко с татко с камион” (1954), „На отечествен пост” (1955), „Заветен път” (1957), „Рилското море” (поема, 1957), „Избрани стихотворения и поеми” (1958), „Паметен ден” (приказка в стихове, 1958), „Щастлива година” (1959), „Крилатото звено” (1960), „Избрани произведения” (1961), „Къщата с червеното мушкато. Разказ за Г. Димитров” (1962), „Заник и поник в Балкана” (поема, 1963, 1966), „Запролетена родина” (1965), „Кремиковска приказка” (поема за пионери, 1965), „Русия въжделена” (1965), „Сурвакари при Дядо” (1966), „Сама китка” (за деца, 1967), „Родословие” (поема, 1969), „Щъркелова пролет” (1978), „Стихотворения и поеми” (1981). Архитект в стопанска организация „Балкантурист” (1946-1947). По негово проекти са построени аерогарата в София, първите хотели в курорта „Дружба” (дн. „Свети Константин и Елена”) край Варна и др. Главен редактор на сп. „Картинна галерия” (1958-1965). Превежда руски, немски и др. поети. Умира на 03.11.1967 г. в София.


Публикации:


Поезия:

НА ПРАГА/ брой 73 май 2015

ТРЕПЕТИ/ брой 98 септември 2017


За Николай Марангозов:

„НИЙ ДИГАМЕ МОЛЕБСТВЕНО ДЕСНИЦИТЕ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 37 февруари 2012