НЕКА ОГЛЕДАЛОТО ТИ ПАДНЕ

Саид Хадиф

превод: Мая Ценова

Пленник съм на роза.
Но дали ще се разтворят нейните ръкави призори?
Дали внезапно призори ще ме дари със ято гълъби?
О, толкова потискаща, потискаща, потискаща
е тази болка нежна,
                        когато придобие цвят на пепел!

Ти, въстаник против пепелта,
лъжата е корона, увенчала твоята глава,
и как да ти отдам дължимото?
Как в теб да срина свойто поражение,
                                            от тебе наследено?
Как паметта ти да очистя
от времето на мрака, в теб прораснало?
Как да освободя гласа ти
                                 от бълнуването на ония,
дето са се размножили в теб?

Лъжата е корона, увенчала твоя череп.
Остави да падне маската ти…, божество,
                                                   което в мен не вярва!
Ти, търкулнал се откъм едно обезкрилено време,
ти, невярна болест, умножена… и повторена…
                                         в онез лица, които ме прокудиха…
Остави да падне твойто огледало…
и така гласът ти да се изпари от паметта
на фиданката, израснала от мойта болка.