Георги Сърненски

Георги Сърненски (псевдоним на Георги Колев Караджов), български поет-сатирик, прозаик, детски писател, журналист, е роден на 23.04./06.05.1901 г. в Хасково. Завършва гимназия в родния си град. Получава първите си литературни уроци от писателя Тома Измирлиев, с когото се познава от 1925 г. в Хасково. Води седмичната хумористична страница „Криво огледало” на вестник “Хасковска поща”. Освен на местния печат сътрудничи и на вестниците „Жупел”, „РЛФ” , „Бургаски фар” и „Варненска поща”. В началото на 30-те години се преселва в София, където редактира хумористичната страница „Крокодил” на всекидневника „Ново време”. След прекратяването на „Ново време” печата в „Пладне”, „Заря”, „Хоровод”, „Карнавал”, „Нашенец”, „Щука” и др. Следва живопис в Париж, Франция. Завършва журналистика в град Бърно, Чехословакия. Създава малка печатница в София. Пише и издава хумористични разкази и стихотворения, новели и романи („Зелената ръжда”). Произведения: „Без грим. Хумористични разкази” (1935), „Под сурдинка. Хумористични стихотворения” (1935), „Сребърната лисица. Хумористични разкази” (1936), „Дяволска целувка. Хумористични стихотворения” (1937), „Жителите на Парнас. Хумористични стихотворения” (1937), „Животът се шегува. Хумористични разкази” (1939), „Жар и пепел. Хумористични стихотворения” (1939), „Свирчо свири. Хумористични илюстрирани поеми за деца” (1938), „Дядовата воденичка. Хумористични стихове за деца” (1938), „Веселият барабанчик. Хумористични илюстрирани стихове за деца” (1943), „Палавите внучета. Хумористични илюстрирани стихове за деца” (1944), „Скиорчето Гего. Хумористични илюстрирани стихове за деца” (1944), „Малкият художник. Хумористични илюстрирани стихове за деца” (1945), „Марко наш отвъд протока, кандидат за Холивуд” - илюстрована поема за деца и юноши, останала в ръкопис. Автор на анекдоти, стихове, разкази, фейлетони, любовна лирика. Член на СБЖ. След 1944 г. печатницата му е национализирана. Един от редакторите на в. „Седмица” (1945-1947), коректор във в. „Земеделско знаме” и в издателство „Народна младеж”. Дълги години е нещатен сътрудник на много софийски издания. Умира трагично на 04.08.1969 г. в София. Използва и псевдонимите Лео, Блага Билка, Рекс, Тоз, който получава плесници, Безпаричния паж, Лор, Сатирикон, Карнавал, Старият звънар, Тихомир Бурянцев. Дядо на политика Слави Бинев.


Публикации:


Поезия:

ПИЕРО И ПИЕРЕТА/ брой 75 юли 2015

КУРОРТНИ НЕВОЛИ/ брой 88 октомври 2016

ПРИЯТЕН ГОСТ/ брой 94 април 2017

ЛЮБОВ И ПАРИ/ брой 99 октомври 2017

ЛЯТО/ брой 101 декември 2017


Проза:

АФОРИЗМИ, МИСЛИ И ПАРАДОКСИ/ брой 72 април 2015