ЧЕРНА ПЕСЕН

Тончо Стаевски

ЧЕРНА ПЕСЕН

                      На Милко Георгиев

Аз чувствам, че иде смъртта,
че змия се крие във гърдите ми,
че змия ме трови, пие кръвта,
суши ме и гаснат очите ми.

Ти идеш неканена, черна, позорна.
Ти идеш през пролетта,
в пролетта на живота ми,
в пролетта на света!

Ти идеш неканена, черна, позорна.
Аз умирам, когато всичко се ражда в света,
аз гасна, умирам на черна постеля,
когато вън диша и пей пролетта,
когато започва двубоя последен,
когато мойте връстници
като вихър летят към врага,
умират във вихър с чест на чела.

Летете вий, другари,
ще бъда мъртъв аз;
рушете вий, о, млади парии,
кръвта изтича в мойте жили;
творете вий, вий, утрешни зидари,
умирам аз и черна е смъртта ми!…

Куршум не ме целуна на градски барикади,
смъртта не изтръгна дъха ми в борбата.
Аз гасна, умирам на черна постеля,
когато вън диша и пей пролетта,
когато започва двубоя последен,
когато мойте връстници
като вихър летят към врага.

7 март 1942 г.


ПСВЕЩЕНИЕ

Аз те чакам
девет цели нощи
на прозореца отворен
и се надам
да се върнеш,
да те видя и прегърна,
сине мой.

Теб те няма:
пътищата ли обърка -
пусти опустели
или, както казват,
те видели близко,
близко, тука нейде,
и назад се върна,
Бойко мой.

Чакам, чакам
да преминат през главата
мисли черни
и заплаквам тихо
(да не чуй баща ти)
и топи ми се сърцето,
сине мой.

Често чувам,
че в нощта пропукват пушки,
че мълви зловещи
пак се носят…
Защо поне хабер,
да не се надам,
не ми прати,
Бойко мой?

Аз знам,
че жив и здрав си,
че скоро пак ще се завърнеш,
но варди се,
варди се много, сине мой.
Че в градината,
зад нас,
че по кръстопътя,
горе,
залягат нощем хора със шинели,
червеи ги яли,
шушнат нещо,
ослушват се и дебнат.
Варди се, варди се много,
сине мой.


КЪМ БРАТА СИ

Научих се,
че мама много иска
във къщи да ме види,
че плаче често зарад мен.
Аз знам,
че скъп съм,
че нейното сърце ме люби безпределно,
но ти я утешавай,
но ти й разкажи,
че много майки плачат.


ПАРТИЗАНСКА ПЕСЕН

Нощта за мен
е боен ден
и верен щит,
и скъп другар.
Умря денят.
За поход нов
готов съм пак.
И бий кръвта
във буен такт
и с пристъп смел
настъпвам пак
напред в нощта.

Полята в сън
заспали веч.
Далечен звън
едва трепти.
Лети край нас
и ведър лъх
от цъфнал клас,
от летен дъх.

Прекрасен край
е таз земя -
подзема глас
- и тежък клас
люлеят пак
жита и ръж.

Но гнет и глад,
и тежък мрак
нашир и длъж,
в село и град.
Народът пак -
безправен роб.
И гнет и глад,
и кървав мрак.

Нощта за мен
е боен ден
и верен щит,
и скъп другар.
На крак съм аз,
развял байрак,
за нов живот,
за бащин праг!

30.01.1944 г.